Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Да се върнем отново на любимите левитиращи въртележки, и да продължим нашата екскурзия сред вселената на „съмнителните таблоидни“ антигравитационни истории с може би най-лесната за експериментиране от тях. След моята лекция на една конференция в САЩ неочаквано до мен се приближи един слушател и ми разказа доста необикновена история, която иначе аз сам никога не бих могъл да открия, колкото и да бих я търсил. Приятелят му бил запален изобретател и неговата дългогодишна фикс идея била да създаде по-съвършен и много по-икономичен компресор за хладилник. Един ден, точно когато човъркал, за кой ли път вече своето произведение, се случило нещо направо невероятно. Държейки 1:$ с живак в ръката, той проверявал в същото време работата на електродвигателя, задвижващ неговия компресор. Изведнъж изпуснал съда и по закона на Мърфи той се излял право върху работещия двигател. Живакът се разтекъл навсякъде, като не-малка част от него попаднала в процепа между въртящия се ротор и статора.

VT5: живак върху електродвигател.

В следващия миг се чул много странен и усилващ се звук. Двигателят целият засиял, обвивайки се със странно сияние. След което се откъснал от шасито и поел шеметно нагоре в небето. Нужно ли е да споменавам, че като чух тази история, сърцето ми подскочи едва ли не до тавана. Защото именно по такива непредсказуеми начини 20 години бях събирал цялата си колекция от левитиращи легенди.

За физиците измежду читателите нека да се опитаме да обясним какво именно се е случило. Първо трябва да имаме не капсулован, а отворен от горния край електродвигател — за да можем да излеем живака в него. Живакът би окъсил колектора и четките, затова безколекторните асинхронни двигатели може би са най-добрите за тези експерименти. Попадайки в процепа между статора и ротора, живакът най-вероятно би се накъсал и събрал под действието на своите капилярни сили на малки капчици. Това са силите, които винаги събират разлетия живак на малки сферички, вместо да го оставят да се разстеле на тънък филм. Освен това допълнителното взаимно движение в процепа на двигателя, на двете повърхнини на ротора и на статора една спрямо друга, извършващи при това нещо като „валящо“ действие върху живака, потекъл между тях, биха го „изваляли“ допълнително на хиляди микроскопични сферични капчици. Те ще се търкалят между ротора и статора, както малки съчми на сачмен лагер биха се търкаляли между двете му гривни. Живачните капчици-сачми ще извършват две едновременни движения. Първото, или „голямото“ им движение, ще бъде въртенето им, заедно с ротора, около голямата вертикална ос на двигателя. С радиус на въртене нищожно по-голям от външния радиус на ротора. В същото време капчиците се и търкалят по повърхността на ротора назад и изостават спрямо него, описвайки едно планетарно движение около ротора, като една точка от екватора им ще описва циклоида около ротора. Това планетарно движение става в хоризонталната плоскост, около главната вертикалната ос на двигателя, и в същата посока на движение, като ротора — гледано от наблюдател стоящ извън двигателя. За наблюдател върху ротора, капчиците ще се въртят в посока противоположна на „въртенето“ на статора. В своята обиколка около ротора, в същата посока като него, капките ще изостават постепенно от него, точно както сачмите при сачмените лагери изостават постепенно от вътрешната гривна, въртейки се със скорост, по-малка от нейната.