В търсене на оцелелите
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В търсене на оцелелите». Краткое содержание книги:
— Като, разбира се, очакваме вие да сторите същото — продължи Люк. — А иначе ни приемете като обикновени спътници, дошли да видят останките на стар кораб от Републиката.
Формби кимна, напрежението му изчезна.
— Така да бъде — обяви той. — Сега, след като всички пристигнахте…
Прекъсна го рязко пищене.
— Приближаващ кораб — разнесе се от тавана нежен глас.
— Непознат кораб клас „Паскла“.
Драск измърмори нещо под нос, хукна по коридора и извика:
— Бойна готовност!
— Елате — подкани ги Формби. — Не виждам защо да не започнем обиколката си от командния мостик.
Поведе ги по лъкатушещия коридор и след няколко завоя излязоха на малък балкон над обширна зала, която, доколкото Люк можеше да се осланя на ориентацията си, бе в центъра на кораба. Пространството бе почти колкото хангара, но с много по-нисък таван. Беше пълно с екрани, монитори, командни табла и чиси, облечени в прилепнали по тялото черни униформи, доста по-простички от униформата на генерал Драск и очевидно много по-функционални. Самият Драск стоеше на платформа в средата на помещението и разговаряше със свой подчинен, чиято черна туника бе изпъстрена със зелено.
— Това е командният център — обяви спокойно Формби, все едно показваше екзотичен вид риби. — Офицерът до генерал Драск е капитан Брасталшибарку, командир на кораба — можете да се обръщате към него с „капитан Талшиб“. А това — той посочи най-големия екран на стената — е приближаващият кораб.
Люк извърна глава. Непознатият кораб бе доста странен на вид, формата му бе на сплесната сфера, корпусът бе боядисан в светли цветове, накъсани на равни интервали от тъмни петна, които вероятно представляваха бойници или отдушници, а може би служеха само за украса. На екрана нямаше никакво оразмеряване, но ако обикалящите около кораба изтребители бяха от същия тип, който бе посрещнал „Меча на Джейд“, то неканеният гост явно бе доста голям.
— Не ми прилича на боен кораб — отбеляза Мара. — Обикновено те имат батареи поне от едната страна, а това нещо е перфектна мишена отвсякъде.
— Забравяш „Звездата на смъртта“ — напомни Люк. — Имаше почти същата форма.
— Същото се отнася и за нея. Просто тя бе твърде голяма и добре въоръжена, за да се справи с всяка заплаха.
— Почти всяка — не успя да се въздържи Люк.
— Както и да е. А това нещо е по-малко от кръстосвач. Формби се извърна:
— Фийса, помоли посланика да се присъедини към нас. Сигурно ще му е интересно.
— Слушам — Фийса сведе глава и хукна обратно по коридора.
— Посланика ли? — попита Мара.
— Да, негово превъзходителство. Правилно ли разбрах, че този тип кораб ви е познат?
— Не, говорехме за една бойна станция — отвърна Люк.
— Която бе унищожена доста отдавна — добави Мара. — Да се върнем на въпроса за посланика…
Прекъсна я ново изпищяване по високоговорителя.
— Това е сигнал за внимание — обясни Формби. — Опитват се да се свържат с нас по предавателя.
Един от по-малките екрани на стената просветна и на него се появиха две лица с виолетови очи, сплескани уши и две усти. Кожата бе бледокафеникава, с едва видим жълтеникав отблясък по скулите и около устните.
— Що за същества са това? — попита Люк.
— Досега не съм ги срещал — поклати глава Формби и се приведе напред, за да огледа по-добре екрана.
— Бях останала с впечатлението, че вие сте господстващата раса в тази част на космоса — каза Мара. — Не познавате ли всичките си съседи?
— Да, притежаваме значителен брой звезди и звездни системи — в гласа на Формби нямаше и следа от арогантност.
— Но от много години Деветте фамилии окуражават народа ни да избягва контакти с останалите. А на отбранителната флота и на всички официални длъжностни лица им е забранено да излизат извън територията на Чиското господство — той сви рамене: — Тук е пълно с множество малки групички, оцелели от пиратски атаки, бегълци от големи разрушения и от агресори. Да не говорим за самите пирати. Дори и да имахме желание, щеше да ни е доста трудно да поддържаме контакт с всички.
— От другата страна дебнат стотици гибелни опасности, които биха смразили кръвта в жилите ви, ако знаехте за тях — прошепна Мара.
— Какво казахте? — попита объркано Формби.
— Спомних си думите на един чис — обясни Мара. — Един от воините на Нираван — Стент.
— Аха — в гласа на аристокра се усещаха метални нотки. Вероятно не обичаше да му се напомня, че на страната на Парк бяха преминали мнозина чиси. — Всъщност той е подценил ситуацията. Галактиката извън територията на чисите е твърде опасно място.