В търсене на оцелелите
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В търсене на оцелелите». Краткое содержание книги:
— Да, жив и невредим — увери го Люк и с Мара се приближиха към новодошлите. — Вие сте аристокра Чаформбинтрано, предполагам?
Чисът поклати глава:
— Аз съм генерал Прардрасклеони от отбранителната флота на Чиското господство — представи се той сковано. — Военен командир на експедицията — извърна се към облечения в жълто и каза: — А това е аристокра Чаформбинтрано.
Люк се обърна. Определянето на възрастта на нехуманоидите бе трудно, но нещо в излъчването на Чаформбинтрано подсказваше, че е много по-стар от генерала. Това си личеше и по лицето и стойката му.
— Извинявам се, аристокра Чаформбинтрано.
— Не е необходимо — отвърна радушно чисът. — Няма откъде да ни познавате. Надявам се, че пътуването дотук е минало без премеждия?
— Да, благодаря — кимна Люк. Акцентът на Чаформбинтрано бе по-доловим, отколкото при Фийса, но той говореше далеч по-непринудено и очевидно знаеше езика много по-добре.
— Като се изключи този инцидент — обади се Мара и кимна към увисналия от тавана кабел. — Говорите езика ни много добре, аристокра Чаформбинтрано. И вие ли сте го научили от Посетителите?
— Да, в началото. А след пристигането на хората на Нираван се наложи да си го припомня. Всички на борда на този кораб го знаят и аз съм заповядал да го използват винаги — когато е възможно, разбира се — като знак на любезност към вас.
— Благодаря ви, аристокра Чаформбинтрано — сведе глава Люк. — Неочаквана, но добре дошла любезност.
— Удоволствието е мое. Бих ви помолил да ме наричате Формби. Надявам се, че това ще направи разговорите ни по-лесни.
— Така е — увери го Люк, предложението бе добре дошло. Не бе толкова добър с чуждите езици и с произношението на имената, колкото Лея и Хан, а Трипио бе твърде далеч в момента. — Отново ви благодаря.
— Не е необходимо, така просто е по-удобно — продължи Формби, сякаш се чувстваше длъжен да оправдае решението си. — Все пак фамилните имена се използват най-вече при официални церемонии, при срещи с непознати и при общуване с по-високопоставени лица. А като представители на Новата република всички вие със сигурност можете да бъдете смятани за равни по ранг с най-висшите представители на нашите управляващи фамилии.
Люк размени поглед с Мара и долови, че тя също е забелязала странния подбор на думи. Защо бе казал „всички вие“, а не „вие двамата“?
— Да, така погледнато, звучи напълно смислено — съгласи се той.
— Добре — кимна Формби. — Може да се обръщате към генерал Прардрасклеони като генерал Драск.
Генералът с усилие разтегна свитите си устни в някакво подобие на усмивка. Очевидно не бе толкова доволен от пренебрегването на социалните условности. Или изобщо не харесваше хората.
— Заповядайте — посочи Формби арката, през която бяха дошли с генерала, — позволете ми да ви разведа из кораба, преди Фийса да ви покаже каютата ви.
Той се обърна и тръгна към арката.
— Доста голямо пространство сте отделили за хангар — отбеляза Мара, когато минаха под арката и тръгнаха по извития коридор. За разлика от корпуса вътрешните стени бяха гладки и равни. — Нашите кораби обикновено не могат да си го позволят.
— В такъв случай за вас официалните церемонии трябва да представляват излишно усилие — изръмжа Драск. — Сигурно не виждате смисъл и в социалната йерархия, ранговете и обществения ред…
— Генерале! — Формби говореше тихо, но нещо в тона му веднага накара другия да млъкне. — Обичаите на гостите ни са различни от нашите. Трудно е да ни разберат — погледна към Мара: — Това е дипломатически кораб на Петата управляваща фамилия и на борда му често посрещаме високопоставени лица. Всеки обществен и професионален пост изисква различни церемонии със съответната украса, пространство и пищност. Затова хангарът може да бъде преоформян и изменян за всяка ситуация — той сви рамене. — Всъщност мястото дори не е достатъчно за посрещане на членовете на Деветте управляващи фамилии. За щастие повечето от тях пътуват малко, и то основно със собствени кораби.
— Ясно — кимна Мара.
Формби я погледна изненадано и Люк долови новопоявила се тревога в него.
— Да не би да очаквахте някаква церемония? — попита аристокра. — Адмирал Парк ми каза, че джедаите не желаят официални приветствия. Да не би да е сгрешил?
— Не, в никакъв случай — побърза да го успокои Люк. — Официалните лица от нашия ранг не изискват церемонии и ритуали.
— Особено на мисия като тази — добави Мара. — Ако се наложи някаква церемония, ще ви информираме и ще ви инструктираме за подходящото й организиране.