Пазителят на монетния двор
- Автор: Керр Филипп
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на монетния двор». Краткое содержание книги:
Влязохме в пивницата и Нютон неодобрително огледа посетителите. Погледът му предизвика шушукания, въздишки и подсвирквания. Господарят ми не умееше да общува с обикновените хора, затова изглеждаше надменен в техните очи.
Седнахме до огъня, защото навън беше студено, и стоплихме ръцете и краката си. Поръчахме си две халби ейл и огледахме секачите на монети, които бяха приключили смяната си, и освободените от задълженията си стражи. Кимнах на неколцина познати — инспектора на леярните, един гравьор, един секач и бръснаря. Поздравих дори господин Туисълтън. Косата му беше разрошена, а лицето бледо. Седеше свит между един от стражите и сержант Роан и изглеждаше зле. Туисълтън ми се усмихна и отново се вторачи в листа, който явно бе погълнал цялото му внимание.
Разбира се, усмихнах се и на стопанката. Тя ни донесе ейл и ме погали със сладострастен поглед, макар че прояви благоразумието да не ми говори твърде свойски в присъствието на моя господар и да ме постави в неудобно положение.
Нютон гледаше всичко това подозрително и седнал сред яките, мускулести пияници от Монетния двор и Артилерията, чието поведение беше скандално за здравия разум и чиито лица имаха престъпни изражения, мога да се закълна, че смяташе всеки за хладнокръвен съучастник на фалшификатори на монети.
Пиехме си ейла и не издавахме намеренията си, когато Джонатан Амброуз, златар, който работеше на договор с Монетния двор като леяр и полировач и бе загубил доверието на Нютон, защото братовчед му беше обесен като престъпник, се приближи до нас, изгледа ни презрително и заговори оскърбително на моя господар:
— Доктор Нютон — с пиянска невъздържаност започна той, — заявявам, че не сте обичан тук! Всъщност мисля, че сте най-мразеният човек в Тауър.
— Седнете, господин Амброуз! — извика сержант Роан. — И си мерете приказките.
Нютон не помръдна и привидно невъзмутим, подмина думите на Амброуз. Аз обаче предусетих неприятности, изправих се и застанах между златаря и моя господар.
— Истина е, кълна се в Божите курви — настоя Амброуз. Той беше едър мъж и говореше като каруцар. Устата му се изкривяваше на една страна, докато приказваше.
— Седнете — рекох му аз и леко го бутнах.
— Не — изръмжа той. Устните му се изкривиха от омраза. — Защо да го правя?
— Защото сте пиян, господин Амброуз — отвърнах аз и го бутнах още по-назад, защото заканително сочеше Нютон. — И се държите неуместно.
— Пазете се, докторе — продължи Амброуз, протягайки врат над рамото ми. — В Тауър умират хора.
— Мисля, че ни дотегнахте, Джонатан Амброуз — обади се собственикът.
В същия миг Амброуз замахна към главата ми. Лесно отбегнах удара, но реших да му го върна за дързостта и го фраснах с юмрук по устата. Не бях много добър в юмручните схватки, но господин Амброуз падна върху масата пред господин Туисълтън и това ми спечели одобрителните възгласи на мъжете в „Каменната кухня“, сякаш бяхме на арената за борба между кучета и мечка в Саутуърк. Собственикът се залови с улеснената задача да изхвърли господин Амброуз от пивницата, а аз помогнах на господин Туисълтън да събере листовете си от пода, макар че на тях нямаше нищо, освен някаква бъркотия от букви, сякаш надраскани от дете.
— Може би е по-добре и ние да си вървим — рече Нютон и стана.
— Съжалявам, господа — каза собственикът. — Отсега нататък на господин Амброуз ще му бъде забранено да влиза тук.
— Мисля, че ако на всеки трезвен човек в Тауър търсите отговорност за глупостите, които е говорил, когато се напие, скоро ще останете без клиенти, господин Алът. Затова, нека да не говорим за забрани и да забравим случилото се. Ето ви пет шилинга да почерпите всички тук.
— Много сте щедър, сър.
Двамата с Нютон излязохме от „Каменната кухня“.
Не видяхме господин Амброуз и моят господар въздъхна с усмивка.
— Вие сте полезен човек, Елис. Виждам, че съм направил правилния избор. Същински Хектор!
— Нищо работа — отвърнах аз, следвайки го по Уотър Лейн. — Трябваше да му дам урок. Радвам се, че го направих. Той ви заплаши, сър.
— Не, не — възрази Нютон. — Господин Амброуз ме предупреди. Това е нещо съвсем различно.
Вместо да продължим към Монетния двор, ние тръгнахме покрай южната стена на Бялата кула, най-затънтеният и стар район на Лондонската крепост, към сградата Колдхарбър и музея, където се съхраняваше великолепна колекция от облечени в брони ездачи, изобразяващи английските крале, и галерия с различни инструменти за изтезания и екзекуции. Нютон искаше да разгледа зловещите механизми и уреди.