Пазителят на монетния двор

— По дяволите, сър! — възкликна той, обръщайки се към доктор Нютон. — Каква работа имате тук? Случаят е за Артилерията. Не интересува Монетния двор, нито вас. Човекът вече е мъртъв и не може да бъде обесен.

Нютон се поклони официално, без да обръща внимание на оскърблението.

— Господин Осбърн, нали? Признавам, че съм озадачен. Мислех да предложа помощта си за разпознаването на тази нещастна душа и как го е сполетяла смъртта, защото мнозина от нас в Кралското дружество сме запознати до известна степен с науката анатомия. Но сега разбирам, че вероятно знаете всичко за клетника.

Останалите се ухилиха подигравателно на полицая, защото беше очевидно, че Осбърн не знае нищо и ще извърши разследването безучастно и по всяка вероятност в противоречие със закона.

— Мнозина се напиват и падат в рова — неуверено рече той. — В това няма голяма загадка, докторе.

— Така ли мислите? По мое наблюдение виното и бирата могат да накарат пияния да се спъне, затова завързването на краката му е излишно.

— Тогава и вие сте чули за това? — глуповато отбеляза Осбърн, махна шапката си и почеса късо подстриганата си глава. — Е, сър, трупът вони ужасно, тъй като е разложен. Човек едва стои до клетника, камо ли да го разследва.

— Да, сър — обади се единият страж. — Доста е остра миризмата за очите и носа. Решихме да го затворим в ковчег и да го сложим в мазето, за да не се разнася смрадта, докато полицаят разпита енориашите.

— Отлична идея — рече Нютон. — Само че първо ми позволете да видя на какви въпроси ще може да отговори този човек. Ще ми разрешите ли, господин Осбърн?

Полицаят кимна.

— Дългът ми повелява да го сторя — недоволно измърмори той. — Ще ви изчакам.

— Благодаря, господин Осбърн — учтиво каза Нютон. — Ще ви помоля за малко от вашия тютюн за дъвчене, който няма да позволи на миризмата на трупа да влезе в ноздрите ни. И още, за няколко свещи, защото ще ни трябва светлина, и камфор, за да премахне смрадта от помещението.

Осбърн отряза парче тютюн за моя господар и мен и щеше да прибере ножа си, но Нютон поиска и него. Полицаят го даде с готовност и отиде да вземе свещи и камфор. Нютон се обърна към двамата чистачи, предложи им по един новоизсечен шилинг и им зададе няколко въпроса за занаята им.

— Как изгребвате мръсотиите?

— Ами, с мрежа, докато гребем с лодката, сър. В предната й страна има желязна рамка, която потъва на дъното и го изстъргва, а лодката я тика напред. Така в мрежата се събира всичко, изпречило се на пътя й. Предпочитаме да търсим в реката, сър. Там има повече неща. Понякога си опитваме късмета в рова, както сме задължени според разрешителното ни за работа. По тежестта разбираме, че сме намерили труп, сър, но този е първият, който откриваме в рова.