Сенки под лунната светлина
- Автор: Говард Роберт Ирвинг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки под лунната светлина». Краткое содержание книги:
— Хайде, нека се качим на борда! — присъедини се към молбите строен шемит. — Нека дойдем с мир, защото иначе ще трябва да го направим с меч в ръката и макар да сме толкова изморени, че ще избиеш мнозина от нас, ти не можеш да надделееш над всички.
— Тогава ще пробия дупка и ще я потопя — отговори Конан мрачно. Чу се нестроен хор от възражения, който Конан надвика с лъвски рев.
— Кучета! Трябва ли да помагам на враговете си? Трябва ли да ви пускам на борда за да ми извадите сърцето?
— Не, не! — развикаха се те обезпокоено. — Приятели… приятели, Конан. Ние сме ти другари! Нека станем обща банда! Ние мразим само краля на Туран, а не един друг!
Погледите им бяха приковани на загорялото му, намръщено лице.
— В такъв случай, след като съм един от братството — изсумтя той, — законите се отнасят и до мене; след като убих водача ви в честен бой, тогава аз съм вашия капитан!
Никой не възрази. Пиратите бяха така наплашени и пребити, че в главите им нямаше нищо друго, освен желанието да се махнат от този остров на страха. Погледът на Конан откри окървавената фигура на коринтеца.
— Е, Иванос! — предизвикателно се обърна към него той. — Преди време ти застана на страната ми. Отново ли поддържаш претенциите ми?
— Да, в името на Митра! — пиратът, долавяйки общото настроение, силно желаеше да спечели благоразположението на кимериеца. — Прав е, момчета. Той е нашия законен капитан!
Разнесоха се нестройни викове на одобрение, може би не особено ентусиазирани, но с откровеност, зад която прозираше опасението, че в смълчаната гора зад гърбовете им може да се прокрадват тъмнокожи дяволи с червени очи и нокти, от които се стича кръв.
— Закълнете се в мечовете си — разпореди Конан.
Четиридесет и четири меча се повдигнаха към него и четиридесет и четири гласа нестройно произнесоха корсарската клетва за вярност.
Конан се усмихна широко и прибра меча си в ножницата.
— Качете се на борда, смели пирати и се хващайте за греблата.
Той се обърна и изправи Оливия на крака, защото до момента тя бе стояла приклекнала скрита от борда.
— Ами аз?
— Какво би желала? — отговори й той с въпрос, наблюдавайки я изкъсо.
— Искам да тръгна с тебе, накъдето те отведе пътя ти! — извика тя и го прегърна през врата с белите си ръце.
Пиратите, които се прехвърляха през борда, гледаха изумени.
— Ами ако платната ме отведат по път на кръв и схватки? — запита той. — Зад кила на този кораб сините води ще почервеняват, откъдето и да мине.
— Да, ще плавам под платната заедно с тебе, независимо дали в синьо или червено море — отговори тя със страст. — Ти си варварин, а аз съм отхвърлена и нежелана от моя народ. И двамата сме парии, и двамата сме скиталци по земята. О, вземи ме с тебе!
Със сочен смях той я повдигна до жадните си устни.
— Ще те направя Кралица на Синьото море! Потегляме, кучета! В името на Кром, тепърва ще подпалим панталоните на крал Илдиз!