Дан на Хрътките

— Пикър — отвърна фалариецът със същия тон, — никой никога не е правил оферта за това място.

— Чудесно — отвърна тя. — Тогава някой да е засякъл слух, че стария култ към К’рул се възражда? Някой Върховен жрец някъде из града да иска да си върне храма?

Блупърл изсумтя.

— Какво би трябвало да ни каже това? — попита го рязко Пикър и го изгледа ядосано.

— Нищо — измърмори напанският маг. — Не съм чувал нищо такова, Пик. А ако Гъноуз Паран се върне изобщо от там, закъдето е заминал, би могъл да ни даде сигурен отговор. Все пак не мисля, че има някакъв култ, който да се опитва да се върне тука.

— А откъде знаеш? — попита троснато Анци. — Да ги надушваш ли можеш, или какво?

— О, не сега — проплака Блупърл. — Никакви въпроси повече тая нощ. Мокра сдъвка всичко в черепа ми на каша. Мразя Мокра.

— Призраците са — заяви Малът със странния си хрисим тон и погледна Блупърл. — Нали? Не шепнат нищо от онова, дето го шепнеха, когато се преместихме тук. Само обичайните стонове и молби за кръв. — Погледът му се измести към мечовете на масата. — Кръв, но пролята тук. Материал, донесен отвън, не се брои. За щастие.

— Тогава гледай да не се порежеш, като се бръснеш, Анци — подхвърли Бленд.

— Онзи странен боклук долу — рече Пикър и се намръщи на Малът. — Да не искаш да кажеш, че е било за храна на проклетите призраци?

Лечителят сви рамене.

— Все не стига, тъй че е без значение.

— Трябва ни некромант — заяви Блупърл.

— Отклоняваме се от въпроса — рече Пикър. — Грижата ни сега е проклетият контракт. Трябва да открием кой стои зад него. Откриваме кой е, хвърляме проклетия през прозореца на спалнята му, и толкова. Тъй — продължи тя и ги огледа един по един. — Трябва ни план за атака. Информация за начало. Да чуем някои идеи.

Ново мълчание.

Бленд отстъпи от вратата.

— Някой идва.

Всички чуха тропот на ботуши по дървените стълби и възмутеното им скърцане.

Анци прибра меча си, а Блупърл бавно се надигна и Пикър — надуши изведнъж съживилата се магия — вдигна ръка и каза:

— Изчакай, в името на Гуглата!

Вратата рязко се отвори.

Влезе добре облечен мъж, задъхан. Светлосините му очи обходиха лицата им и светнаха, щом се спряха на Малът.

— Съветник Кол? Какво има? — попита Малът и се надигна.

— Трябва ми помощта ви — заяви благородникът дару и Пикър долови отчаянието в гласа му. — Висш Денъл. Трябвате ми веднага!

Преди Малът да успее да отговори, Пикър пристъпи напред.

— Съветник Кол, сам ли дойдохте тук?

Мъжът се намръщи, след това махна с ръка зад себе си.

— Скромен ескорт. Двама стражи. — Едва сега забеляза меча на масата. — Какво става тук?

— Пикър, ще взема Блупърл — рече Малът.

— Не е добре да…

Но лечителят я прекъсна:

— Трябва ни информация, нали? Кол може да ни помогне. Освен това едва ли са пратили повече от един клан подир нас за начало, а вие сте се погрижили за него. Гилдията ще трябва да се съвземе, да преоцени нещата — имаме поне един ден.