Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Сделката на капитан Ворпатрил
Сделката на капитан Ворпатрил - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сделката на капитан Ворпатрил

Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:

Капитан Иван Ворпатрил харесва своя сравнително скучен ергенски живот като адютант на бараярски адмирал. Иван е братовчед на имперския ревизор Майлс Воркосиган и е на едно от челните места в списъка с евентуални кандидати за императорския трон. За щастие появата на нови наследници му е спестила поне това главоболие и той си живее живота на Комар, далече от подводните течения на бараярската дворцова политика. Но когато стар приятел от разузнаването го моли да защити привлекателна млада жена от ударите на престъпен синдикат, кавалерската природа на Иван взема връх. По всичко личи, че опасността и приключенията отново са намерили капитан Ворпатрил…
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 205
Перейти на страницу:

Тедж преглътна.

Той я стисна малко по-силно, в очите му блесна смях. А после й целуна ръцете, първо едната, после другата — някакъв бараярски жест с незнайно значение, — ухили се и хукна. Входната врата се затвори с плъзгане и въздишка и остави внезапна тишина, сякаш всичкият въздух беше напуснал апартамента заедно със собственика му.

След миг на парализа Тедж събра смелост, отиде при вратата на балкона и я отвори. Ако се съдеше по ъгъла на светлината, много скоро от балкона щеше да се открие чудесна гледка към прословутото слънчево огледало на Комар — ключов елемент в тераформиращата програма на планетата, който следваше небесната траектория на истинското светило и увеличаваше греенето му. От техния апартамент огледалото не се виждаше.

Толкова дълго се беше крила в сенките. Твърде дълго. Всичките предварителни и уж грижливо подготвени планове се бяха разпаднали в хаос, старият й живот беше останал някъде далеч, сринат в кървави отломки. Изгубен безвъзвратно.

„Няма връщане назад“.

Дали пък не беше дошъл моментът да си поеме дълбоко въздух и да положи основите на нов план? Свой план.

Застана предпазливо до парапета и надникна навън. Двайсетина етажа по-надолу забързана фигурка в зелена униформа излезе от сградата и тръгна по тротоара.

3.

Първите си минути насаме Тедж и Риш посветиха на изходите. Луксозният апартамент имаше само една входна врата, но коридорът отпред имаше по един асансьор в двата края, както и стълбище. Е, може би трябваше да броят и балкона, помисли си Тедж, макар че за да избягат оттам, трябваше да имат или подемник на въздушна възглавница, или алпинистка екипировка, с каквито понастоящем не разполагаха. Следващата им задача беше да претърсят апартамента за наблюдателна апаратура и други изненадки — или нямаше нищо, или беше толкова малко и високотехнологично, че не го откриха. Ключалката на входната врата беше от най-добрите и Риш я включи със задоволство, макар че никоя врата не би могла да спре един решителен и добре екипиран нападател.

Риш откри малка пералня, скрита в кухненските шкафове, и пусна мръсните дрехи, които бяха събрали набързо, може би с надеждата че следващото им бягство — както и когато дойдеше — щеше да се отличава с по-добра организация. Тедж влезе в луксозната баня на капитана и реши да излекува студа и умората с една дълга вана.

Влажният въздух още пазеше миризмата му, странно приятна и сложна, сякаш неговата имунна система призоваваше нейната: „Хей, хайде да се съберем и да си направим чудесни нови антитела“. Тедж се усмихна на глупавия образ, легна доволно в горещата вана и се замисли с усмивка за смелия му, инстинктивен и крайно неуместен опит за флирт, този отколешен еволюционен танц, още по-приятен, защото капитанът не подозираше колко внимателно го наблюдават. Тедж с известно закъснение осъзна, че това е първото й чувствено преживяване след катастрофалното падение на нейната Къща, а оттогава бяха минали месеци, ужасни месеци. Тази мисъл повлече след себе си спомени и те съсипаха момента, естествено, но преди това… е, моментът определено си струваше, реши доволно Тедж.

Размърда крака във водата. След като кацнаха на Комар, страхът и скръбта се бяха притъпили постепенно, отстъпвайки пред също толкова мъчителните, но по-малко интензивни спомени за случилото се. И така до снощи, когато ужасът се върна. Фактът, че се чувства сравнително спокойна в новото си скривалище, противоречеше на всяка логика. Кой беше този Иван Ворпатрил, как я беше открил и защо? Отпусна се по гръб във водата, усети как косата й се полюшва като рибарска мрежа и вдиша отново миризмата му, сякаш тя можеше да й подскаже нещо.

Водата не изстина — ваната беше с отоплителна система, — но скоро кожата на краката и ръцете й се набръчка, така че Тедж се измъкна от нежната водна люлка. Избърса се, облече се и излезе от банята. Междувременно Риш беше открила, че комтаблото в апартамента не е кодирано — седеше пред него и търсеше информация за нападателите им в сайта на столичната куполна сигурност.

— Откри ли нещо?

Риш сви рамене.

— Не много. Само бележка за датата и часа, плюс адреса ни. „По сигнал на очевидец патрул на службата за сигурност е пристигнал на мястото и е задържал двама мъже, у които е открита екипировка за взлом. Предстои разследване“. Не личи някой да е платил за отмяната на ареста, поне засега.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 205
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)