Вале пика (Специални поръчения — 1)
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вале пика (Специални поръчения — 1)». Краткое содержание книги:
На губернатора на старопрестолния град никак не му е до веселби. В Москва безчинства шайка измамници, направили за смях немалко високопоставени личности. В нахалството си бандитите, които оставят след себе си вместо подпис карта с образа на вале пика, проникват и в двореца на самия губернатор. Никой няма представа от колко души се състои шайката, но очевидно всички са великолепни актьори и майстори на дегизировката, остроумни, лукави, и умеят да се възползват от човешкото лековерие. Няма кой да помогне на изпадналия в безизходица губернатор — освен, разбира се, чиновникът за специални поръчения Ераст Фандорин.
На фона на празненствата в Москва започва ожесточено състезание по ловкост и остроумие между Ераст Фандорин и загадъчния „Вале пика“. Подпомаган от верния японец Маса и новия си помощник, недодялания полицейски куриер Тюлпанов, Фандорин се надлъгва с „Вале пика“ в един нескончаем маскарад, в който се намесват измамени съпрузи, невероятно скъпи източни скъпоценности, оперетни балерини и съвсем истински престъпници и злодеи.
Кой кого ще надхитри? Дали Фандорин е намерил най-сетне достоен противник ще разберем в края на очарователния криминален карнавал, с който ни изненадва този път виртуозът на литературните стилове Борис Акунин.
Ераст Петрович прояви интерес:
— Моментална лотария? Много ползотворна идея. Публиката ще я хареса. Без да чака теглене на тиража, ще научи резултата веднага. Любопитно. И не прилича на мошеничество. Прекалено смело е някой да използва за афера „Полицейски ведомости“. Макар че от „валетата“ можем да очакваме всичко… Я идете, Тюлпанов. Ето ви двайсет и пет рубли. Купете ми едно билетче. По-нататък?
Имам честта да известя почитаемата публика, че тия дни в моя Музей срещу Безистена на Солодовников е получена от Лондон много жива и весела ЧИМПАНЗИ С МАЛКОТО СИ. Вход 3 рубли. Ф. Патек.“
— Какво ви е направила тази чимпанзи? — сви рамене шефът. — В какво я п-подозирате?
— Странно е — измънка Анисий, който, честно казано, просто ужасно искаше да види чудото, дето на всичко отгоре е „живо и весело“. — И входът е подозрително скъп.
— Не, за „Валето пика“ това не са пари — поклати глава Фандорин. — Пък и кой би могъл да се гримира като маймуна? Камо ли като нейното м-малко. Продължавайте.
„На 28 януари настоящата година е ИЗГУБЕНО КУЧЕ, мъжко, едър мелез, отговаря на името Хектор, черен на цвят, със сакат заден ляв крак и бяло петно на гърдите. Възнаграждение 50 рубли. «Болшая Ординка», домът на графиня Толстая, търсете приват-доцент Андреев.“
След тази обява шефът само въздъхна:
— Тюлпанов, днес сте в някакво весело настроение. Добре де, за какво ни е този „едър мелез“?
— Ами че петдесет рубли, Ераст Петрович! За някакъв си помияр? Нима не е подозрително?
— Ах, Тюлпанов, разните такива сакати ги обичат повече от някои хубавци. Нищо не разбирате от любов. Продължавайте.
Анисий докачен подсмръкна и си помисли: вие пък много разбирате от любов. То затуй от сутринта тук се тряскат врати и не се сервира кафе.
После прочете последното от днешната реколта:
„Докторът по медицина Емануил Страус: лекува с електрически ток и галванични ванички мъжко безсилие, слабост и последици от младежки пороци.“
— Явен шарлатанин — съгласи се Ераст Петрович. — Само че не е ли доста мижав за „валетата“? Впрочем идете проверете.
Анисий се завърна от експедицията към три следобед, уморен и с празни ръце, но в добро настроение, което между другото не го бе напускало през цялата последна седмица. Предстоеше най-приятният етап от работата — оперативката с обсъждане на днешните събития.
— От липсата на блясък в очите ви, разбирам, че мрежите са празни — приветства го проницателният Ераст Петрович, който явно също се бе прибрал току-що, още беше с мундира и кръстовете си.
— А при вас как е, шефе? — с надежда попита Тюлпанов. — Какво стана с генералите? Ами шахматистът?
— Генералите са истински. Шахматистът също. Е, да, има феноменална дарба: седеше с гръб към дъските и нищо не си записваше. От десет партии спечели девет и загуби само една. Добър business, както казват днешните делови хора. Господин Чигорин взе деветстотин рубли и плати сто. Чиста печалба осемстотин, и то само за един нищо и никакъв час.
— А от кого загуби? — поинтересува се Анисий.
— От мен — отговори шефът. — Но няма значение, само си пропилях времето.
„Пропилял си го, няма що — помисли си Тюлпанов. — Сто рубли!“
И попита с респект:
— Значи добре играете шах?
— Отвратително. П-просто случайно извадих късмет — Фандорин оправи пред огледалото бездруго идеалните ъгълчета на колосаната си якичка. — Знаете ли, Тюлпанов, аз съм също един вид феномен. Не познавам хазартното чувство, не мога да понасям никакви игри, но винаги имам фантастичен късмет. Вече съм свикнал и отдавна не се изненадвам. Д-дори на шах. Господин Чигорин сбърка полетата и каза да сложат дамата не на f5, а на f6, точно срещу моя топ, а после така се ядоса, че не пожела да продължи. Все пак извънредно трудно е човек да играе десет партии, без да гледа. Сега обаче вие ми разправете.
Анисий цял се напрегна, защото в такива мигове се чувстваше като на изпит. Но изпитът беше приятен, не като в училище. Тук не му пишеха двойки, но затова пък често се случваше да бъде похвален, че е проявил наблюдателност или съобразителност.
Днес всъщност нямаше с какво особено да се похвали. Първо, съвестта му не беше чиста: все пак бе отишъл в музея на Патек, бе похарчил 3 рубли служебни пари и половин час бе зяпал онази чимпанзи с малкото й (двете бяха невероятно живи и весели, рекламата не лъжеше), обаче това не допринесе никак за случая. Отби се и на „Болшая Ординка“, вече от престараване. Поприказва с очилатия стопанин на сакатия помияр, изслуша цялата сърцераздирателна история, завършила със сдържани мъжки ридания.