Вихрен свят
- Автор: Нивен Ларриё
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вихрен свят». Краткое содержание книги:
Прекоси един белег в кората — цепнатина, която проникваше и в самото дърво. Приличаше на стара рана, която кората се опитва да излекува.
— Спрете! — извика изведнъж Образования. — Останете на място.
— Какво има? — попита Клейв.
— Маркировка на Племето Куин!
Без помощта на Образования, Гавинг никога не би разбрал, че тук е написано нещо. Текст беше виждал само един-два пъти в живота си, а и онези букви не бяха с размер от три-четири метра. Маркировката се състоеше по-скоро от символи, отколкото от ясен текст. Виждаше се комбинацията DQ, с орнаментална завъртулка през буквата D.
— Ще трябва да я поиздълбаем, тъй като не се вижда — каза Образования. — Би трябвало по-често да отскачаме насам.
Очите на Клейв пробягаха по лицата на хората:
— Гавинг, Алфин, Джини, започвайте да копаете. Образовани, ти ще ръководиш. Издълбайте само буквата Q, другата я оставете. Останалите мога да почиват.
— И мен ме бива за тази работа — обади се Мерил.
— Кажи ми го утре — отвърна Клейв, пристъпи към нея и я потупа по рамото: — Ако изобщо си в състояние да помръднеш схванатите си крайници…
Посочените се заловиха за работа. Дълбаеха кората с остриетата на харпуните си. Образования се движеше между тях. Буквата Q постепенно започна да се оформя. Гавинг изчака приближаването на Образования и попита:
— Защо тези букви са толкова големи? Едва могат да се прочетат.
— Не са предназначени за нас — отвърна Образования. — Направени са така, че да се четат поне от километър разстояние.
— От кого? — намеси се в разговора Алфин. — От някой, който пада в небето, или от птиците-саби?
Образования се усмихна и отмина. Алфин изруга зад гърба му и пристъпи към Гавинг:
— Този луд ли е?
— Може би. Но ако продължаваш да копаеш плитко и не се изравниш с браздата на Джини, знакът ще изглежда глупаво дори за птиците-саби…
— Казва половината от нещата и те оставя с пръст в уста! — оплака се Алфин — Винаги постъпва така.
Постепенно знакът на племето се очерта: дълбок и ясен. Вятърът духаше право върху тях и Гавинг почувства познатата болка в ушите си. Започна да преглъща и се разрови в спомените си. Те се появиха заедно с очакваното пропукване в ушите: за пръв път болката го връхлетя няколко дни след преминаването на Голд, в нощта преди първата му алергична криза.
Напоследък той почти не се сещаше за онази агонизираща болка в очите и носа. Той просто живееше с нея. Но никога не си представяше как ще се събуди на склона на дървото. Представяше си как се катери сляп…
Това го отвлече за малко, докато едно дебело въже с цвета на дървото се надигна от кората и се уви около кръста на Глори.
Глори изпищя. Гавинг я видя да се притиска към кората, като че ли не искаше да види какво става с нея. Въжето я дърпаше настрани, надалеч от него. Бръкна в раницата и измъкна харпуна си. Заобиколи пълзешком Глори и се насочи към живото въже.
Изгубила опора, Глори отново изпищя. Сега само живото въже я задържаше да не падне. Гавинг не посмя да го промуши. Насочи се към началото му, докато то продължаваше да се увива около тялото на жената.
В дървото имаше дупка. В полумрака се виждаше удебелението на живото въже, украсено с едно немигащо око. Гавинг замахна. Клепачът трескаво се затвори, пипалото потръпна. Усети удара на харпуна с цялото си рамо.
От огромната уста излетя грозен писък. Живото въже се разтърси и направи опит да отхвърли Глори встрани. Тя сама се спаси — оказа се, че е забила собствения си харпун в кафявото въже и се държеше здраво, с двете си ръце. Въжето се изви и се опита да нападне Гавинг.
Устата беше пълна с остри, триъгълни зъби. Гавинг измъкна харпуна си със завъртане, като че ли беше тренирал това цял живот. Насочи острието под зъбите, целта му беше гърлото. Устата се затвори с щракане, харпунът се блъсна в зъбите. Замахна отново към окото.
В мрачната дупка нещо потрепна. Устата се разтвори невероятно широко, после от дупката излетя някаква черна маса. Гавинг едва успя да отскочи встрани и да избегне сблъсъка, който щеше да го размаже. Звяр с размерите на колиба излетя в небето. Имаше три къси, дебели крака, съоръжени с огромни извити нокти. Късите крила се разпериха, единият крак се изви към него, но не успя да го стигне. Гавинг с изненада забеляза, че въжето всъщност представляваше част от носа на животното.