Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Последвалата връзка на Елизабет с един луд по сърфирането чиновник също претърпя провал заради чипоносо малко порче. Сега вече за Елизабет можеше да се каже, че е гърмян заек. В момента беше самотна майка на четиригодишно момченце и сама се бе провъзгласила за експерт по въпросите на порчетата. В момента, в който видя Петра, веднага ме посъветва да я изхвърля.
— Най-малкото защото се държи наистина ужасно с теб — каза тя.
— Тя с всички жени се държи ужасно — отговорих аз, което си беше самата истина.
— Изхвърли я веднага! — повтори просто Елизабет. — Жени като тази имат едно-единствено хоби — да отнемат мъжете на другите жени. И го правят само за да задоволят егото си.
Тук вече си помислих, че преувеличава. Беше много вероятно Петра да проявява интерес към Щефан, но със сигурност мога да твърдя, че не беше негов тип. Той харесваше елегантните, възпитани и пълни с пари жени — с една дума пълната противоположност на това, което представляваше Петра.
И на това, което представлявах аз.
Освен това, не можеше да е вярно, че освен свалянето на чуждите съпрузи Петра няма други хобита. Тя си имаше къща, мъж и две дечица. А освен това май прекарваше доста време в солариума. На всичкото отгоре в свободното си време много обичаше да чисти.
Без да ме попита за мнението ми, Щефан беше назначил Петра, като я предпочете пред другите кандидатки само защото, според собствените й думи, видеше ли някъде прах, тя не можеше да не го избърше.
— Когато няма клиенти, ще чисти магазина — опита да оправдае решението си Щефан. — Така ще спестим разходи за чистачка.
И действително, откакто Петра работеше при нас, магазинът блестеше от чистота. На плота не можеше да бъде забелязан дори един отпечатък от пръст. Е, затова пък миришеше малко силничко на антибактериалния спрей за почистване, който тя използваше.
Не бях напълно съгласна с избора на Щефан. Вярно е, че имахме нужда от продавач, но все си мислех, че трябва да е някой, който разбира от цветя и е готов по всяко време да си поизцапа ръцете.
— Но нали за тази работа си имаме господин Кабулке — убеждаваше ме Щефан, имайки предвид здравия пенсионер, който идваше всеки ден да ни помага, без да пести усилия. — Най-важното е, че Петра е добра в продажбите. Тя е много чаровна и се държи много мило с клиентите. Не можеш да го отречеш.
— Но само с мъжете — уточних аз.
Петра можеше да пробута абсолютно всичко на мъжете. Силно подозирах, че много от тях не идват заради бегониите, а заради нея. Носеше дългата си, руса коса сплетена на закачливи плитчици и съвсем умишлено шепнеше с пискливото си детско гласче. Контрастиращо напълно с тъмнорозовия й гланц за устни, който ги правеше да изглеждат постоянно влажни, а деколтето й беше по-дълбоко и от Гран Каньон. За да бъде пълен образът на палавата ученичка, тя носеше много тесни дрехи, по всяка вероятност от щанда за тийнейджърки, което допълнително показваше колко секси и комфортно се чувства тя в собственото си тяло. Трябва да призная, че до талията й, която можеше да се обхване с две ръце, фигурата й беше безупречна. Имаше малки стегнати гърди, коремчето й беше завидно плоско, въпреки двете бременности. Но защо се опитваше да подчертае и останалите части на тялото си с прекалено тесни дънки и минижупи, за мене беше напълно необяснимо, защото задникът й беше равен като Холандия и почти толкова широк, а краката й, както самата тя обичаше да казва, бяха наистина „дяволски дълги и слаби“, но и точно толкова дяволски криви. Когато Петра събереше краката си, между тях спокойно можеше да мине кално прасе.
Но както вече е известно, човек не трябва да се присмива на някого за О-образните му крака, когато самият той има Х-образни като мен.
— Знам, че изглеждам ужасно — отвърнах мрачно и кихнах отново. — Трябва да засадим четиринайсет сандъчета за балкони, защото до обяд ще дойдат да ги вземат.
— Ако бях на твое място, щях да свърша тази работа навън — беше от ясно по-ясно, че Петра нямаше да вземе участие в тази дейност. — Така ще хванеш поне малко тен. На твое място бих отделила някоя и друга стотинка за солариум. Знаеш ли, че като хване загар, целулитът не изглежда толкова отблъскващо.
— Ако някой ден натрупам целулит, може би ще се сетя за съвета ти — отвърнах може би по-остро, отколкото възнамерявах. Никога не съм била дебела, просто имах големи гърди. Защо, по дяволите, никой не правеше разлика между двете? На свой ред я захапах: — Може би дотогава ще измислят солариуми, от които човек да не получава бръчки и рак на кожата.