Тръпката

Лагерът лежеше в падина, но светлината, която се разливаше от всички лампи, беше достатъчна, за да долови гребена на дюната малко по-напред. Там, горе, се мяркаше самотен силует, за който предположи, че е някакъв крив стълб, и след няколкосекундно колебание се насочи към него.

Когато се приближи, откри, че най-горе на стълба беше кацнала птица — сигурно една от онези черните, които бе видял по-рано през деня. Птицата стоеше съвършено неподвижна и изглежда никак не се изплаши от присъствието му. Приличаше най-вече на голям мършав гарван, но за разлика от европейските ѝ братовчеди здравият клюн на птицата беше леко извит.

Щом HP се приближи, тя обърна рязко глава и погледна право към него. Нещо във вторачения поглед го накара да се почувства некомфортно и спря само на някой и друг метър от целта си.

Птицата продължи да се взира в него и по някаква причина HP не можеше да свали поглед от нея. Той затаи дъх.

Внезапно големият клюн се разтвори сантиметър-два и за миг HP почти си помисли, че птицата се опитва да му каже нещо.

Усети, че ръцете му настръхват.

Това беше fucking…

— Гураб Ал-Баин!

HP подскочи.

Беше Емир, техният шофьор, който се бе появил зад него.

По дяволите, как се изплаши!

— К-кво?

— Гураб Ал-Баин — мъжът посочи към птицата. — Пустинен гарван. Носят нещастие, bad things — you understand?

Точно тогава гарванът изграчи — разнесе се глух звук, който завибрира в гръдната кост на HP.

Птицата наклони глава и погледна HP за последно, преди с два тежки маха на крилете си да напусне наблюдателницата си.

Няколко секунди по-късно гарванът бе погълнат от пустинната нощ.

— Не трябва да скитате така, boss. Навън е лесно да се изгуби човек. Лесно е да изчезне, you understand?

Аха, HP вярваше, че разбира.

— Bad things — промърмори той и се загледа в мрака.