Димитър
- Автор: Блэтти Уильям Питер
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Димитър». Краткое содержание книги:
След малко по коридора затропаха тежки стъпки. Свещеникът скочи, сграбчи Задържания за раменете и го разтърси с викове:
— Идват! Идват да ни вземат! За бога, дай ми опрощение! Съжалявам за греховете си! Опрости ги!
Вратата на килията се отвори рязко и електрическата крушка изгря неочаквано ярко. Свещеникът продължаваше да пищи:
— Дай ми опрощение! Моля те!
Сърдитите надзиратели го измъкнаха с ругатни от килията.
— Не, не е свещеник.
— Сигурен ли си?
— Да, напълно.
Седяха на десетметрова Т-образна маса в просторна стая с високи тавани. Вльора се бе разположил в единия край, а мюсюлманинът и едноокият свещеник — в другия. Свещеникът беше гладко избръснат и с превръзка на окото. Носеше кафяви панталони от туид и яркозелено поло от агнешка вълна. Дръпна си от зле натъпканата евтина цигара, погледна встрани и изпусна неравен облак дим.
— Ако беше свещеник, щеше да изслуша изповедта ми — продължи той, хвърли неодобрителен поглед на мюсюлманина и добави с леден глас: — Можеше да смекчиш ударите си. — После махна горчиво листенце тютюн от устата си.
Мюсюлманинът неуверено сви рамене и извърна лице.
— Такъв ми е методът — заяви той.
— Страшен метод, няма що!
Всичко беше нагласено. Килията бе населена с актьори.
— Не се жалвай, нали получи свободата си — каза Вльора на свещеника. — Какво друго? Някакви впечатления?
— Болката ми — отвърна замислено свещеникът.
Отнесеният му поглед се спря върху една драскотина на тъмната маса. Напомняше буквата омега.
Вльора се намръщи.
— Болката?
Свещеникът вдигна очи.
— След всичките удари по главата имах силна болка. Непрекъсната. Не спираше. Онзи сложи ръка на челото ми и тя изчезна.
За момент очите на Вльора останаха безизразни. После устните му се извиха в подигравателна усмивка.
— Още ли вярваш в магии, отче? — изръмжа той. — Уморен си. Прибери се у дома при жена си.
Думите на Вльора прикриваха изненадата, страха и безсилието му. В нощта, преди да измисли номера с килията, беше сънувал отново банкета в Тирана, Хо Ши Мин и смъртта, но сега в сцената участваше призрачен слуга — работник в кухнята, чието лице нямаше определени черти. После Вльора се бе върнал в стаята за разпити, където Задържания беше окован за стената с разперени ръце, а Ангела, мъчителката, стоеше пред него и накланяше чаша студена вода към устните му.
— Елена — извика я Разпитващия с истинското й име.
Тя се обърна, усмихна се и отиде при него. Двамата заговориха за Задържания със спокоен, приятелски тон.
— Кой е той? — попита я любезно Вльора.
А тя отговори мило:
— Твоят спасител.
В следващия момент Вльора се бе озовал на улицата, вперил поглед в екзекутирания свещеник, неговия подгизнал и заблуден потисник в дъжда. Когато мъртвецът отвори широко очи и се втренчи заплашително във Вльора, полковникът се събуди с ново подозрение. Дали Задържания не беше поредният досаден мъченик, чиято смелост беше достатъчно нечовешка, за да се превърне в омраза? Дали човекът, който носеше документите на Селча Дечани, не беше свещеник, обикалящ северните планини, за да изнася проповеди и да дава прошка и причастие, преобразен като амбулантен търговец на трошливо бяло сирене? Като се изключеше провалът на опита в килията, хипотезата му съвсем скоро беше напълно отхвърлена от доклада на патолозите. Той се отнасяше до белега върху ръката на Задържания:
Касае се за прецизна операция, осъществена най-вероятно от пластични хирурзи. Най-очевидната характеристика е отсъствието на фоликули и мастни жлези. Тъй като от вътрешната страна на дясното бедро се наблюдава загрубяване на кожата и депигментация, смятаме, че е извършена процедура на присаждане. Доказателство за това е белегът на ръката, където присадената кожа се съединява с другата, както и различната структура на двете тъкани. Установихме видимо изтъняване на повърхностния слой и увреждане на тъканите под него. Налице е и натрупване на възпалени клетки. Изхождайки от тези данни, предполагаме, че целта на процедурата е била да прикрие следи от ваксинация.
Седнал в хладния си кабинет призори, Разпитващия прочете последното изречение и премигна. Да прикрие ваксинация ли? Кой би направил такова нещо? С каква цел? Той се намръщи и хвърли доклада настрана. Докато розовите и сините цветя в чашата на бюрото бавно умираха, умът му се нахвърли гневно върху озадачаващата изостаналост на албанците. Не можеше да приеме тяхната неграмотност, кръвните вражди, бракосъчетанията между малолетни и мисълта за ужасените малки деца, затворени на тъмно през първите дванайсет месеца от живота им, за да не им навредят демоните. И това беше само едно от безбройните осакатяващи суеверия, които изглеждаха почти достоверни и смислени благодарение на вярата в страдащия, кървящ Бог. Вльора погледна дланта си върху бюрото. Беше я свил в юмрук. Полковникът разпусна пръстите си. Продължаваха да треперят. Самият той беше едно от децата в тъмното.