Последният оракул
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-975-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
— Повтори — прошепна той.
— Можеш ли да последваш следата? — попита Пейнтър Кроу.
— Да… но не знам докога. Показанията са слаби. — Сам беше предложил плана. Сведе поглед към устройството в ръката си — преносим радиационен детектор Гама-Скаут. Пълният с халоген Гайгер-мюлеров контейнер беше достатъчно чувствителен да улови остатъчна радиация, особено след като го настроиха към специфичния изотоп стронций 90, открит в тялото на Полк. Грей се беше надявал да открие остатъчна сигнатура на местопрестъплението и устройството да го поведе по следата, така както полицейско куче улавя зададена миризма. На пръв поглед планът му сработваше.
— Виж какво можеш да направиш, Грей. Всяка информация за местонахождението на Полк през последните дни може да се окаже важна. Вече звънях на дъщеря му, но не успях да я открия.
— Всичко зависи от устройството — каза Грей. Вървеше по тротоара и следеше показанията на детектора. — Ако открия нещо, ще докладвам.
Прекъсна връзката и продължи покрай комплекса на Националния мол. След още половин пресечка сигналът внезапно пресекна. Грей изпсува под нос, спря, върна се няколко крачка назад и се блъсна в бодигарда.
— Мама му стара, Пиърс — изръмжа онзи. — Тъкмо си бях лъснал обувките.
Грей погледна през рамо към планината от мускули зад себе си. Джо Ковалски, бивш моряк от флота, облечен със спортно сако и панталони. И двете му стояха зле. С подкъсена до четина черна коса и нееднократно чупен нос, той приличаше на бръсната горила в смачкан костюм.
Наведе се и излъска обувката с маншета на сакото си.
— Струват триста долара, мамка им. Английски, ръчно шити. Поръчаха ми ги от Англия, щото нямаха моя номер.
Грей вдигна вежда и отдели поглед от детектора.
Ковалски май си даде сметка, че е попрекалил, поне ако се съдеше по глуповатото издължаване на физиономията му.
— Добре де. Обичам обувки. И к’во? Забърсах едно гадже, ама… такова… тя ми би шута.
„Умно момиче“.
— Съжалявам — каза на глас Грей.
— Е… поне не са одраскани — каза Ковалски.
— Не, съжалявам, че са те зарязали.
— О. Ми да. — Гигантът сви рамене. — Тя губи.
Грей не си направи труда да спори. Насочи вниманието си към детектора и пое в бавен кръг. Крачката вдясно се оказа вярната посока и детекторът улови сигнала отново. Радиоактивната следа се отклоняваше от тротоара и продължаваше през моравата.
— Насам.
Следата ги отведе до Градината със статуите пред музея за съвременно изкуство Хиршхорн. Грей тръгна по стъпките на Полк през сенчестия оазис на вкопаната под общото ниво градина, прекоси го и отново излезе на слънце. Оттам следата продължаваше през комплекса, близо до шатрите, опънати за празненствата по случай Деня на труда, които още не бяха прибрани.
Грей погледна назад към ниската градина и се замисли за избрания от Полк маршрут.
— Търсел е прикритие.
— Или пък е искал да се махне от проклетото слънце — възрази Ковалски и изтри потното си чело.
Грей се огледа. На запад монументът на Вашингтон сочеше към припичащото слънце; на изток се издигаше сградата на Капитолия.
Грей продължи по следата. Дигиталните показания бавно отслабваха. С всяка стъпка отчетените нива на радиация се смъкваха по скалата.
Грей прекоси по дължина комплекса и пресече Мадисън Драйв. Улови сигнала в началото на друг парк. Тук сигнатурата беше по-ясна и се засили още повече, когато Грей стигна до сенчест гъсталак от червен кучешки дрян и мирта. До леха с високи до коленете хортензии имаше пейка.
Грей тръгна към нея.
Показанията видимо нараснаха.
Да не би Полк да е спрял тук? Затова ли остатъчната радиация беше по-силна?
Грей отмести една обсипана с цвят миртова клонка и пред погледа му се разкри широка гледка към мола, включително и директен изглед към Замъка Смитсониън. Дали Полк беше изчакал тук, докато сметне, че е безопасно да продължи? Грей примижа на силното слънце. Спомни си диагнозата на Малкълм, изтощението, съпровождащо радиационното отравяне. Полк е бил на края на силите си, буквално. Но отчаянието го е тласкало напред.
„Защо?“
Грей понечи да се обърне, когато Ковалски се изкашля. Беше се смъкнал на едно коляно да си доизлъска обувката, но после спря и пъхна ръка под пейката.