Шоколадово докосване

Негодникът се върна намусено в навалицата, по-младият изръмжа нещо, но последва приятеля си. Щом се престрашаваше да задява една толкова дребна жена само в компания, едва ли би имал смелостта да се опълчи на Доминик.

Дом ги проследи с поглед, за да е сигурен, че няма да се върнат с подкрепление, после изведе своята непозната от тълпата, без да сваля ръка от рамото ѝ, насочвайки я надолу по булеварда, за да се отдалечат от тълпата.

– Пардон – каза ѝ той, когато бяха достатъчно далеч от шума, за да се чуват. – Са va?

Тя се беше отърсила от мигновеното облекчение и сега изглеждаше – и се чувстваше с неговата ръка върху рамото си – напрегната и сърдита.

– Добре съм – каза тя троснато. – Съвсем добре – поколеба се и го погледна. Ядът и гневът ѝ утихнаха, разсеяха се; странно, но тя се изчерви.

Това беше обещаващо. Цялата му твърдост се разтопи като шоколад, оставен прекалено близо до огъня, и той се усмихна, безпомощно очарован.

– Това беше много мило от твоя страна – каза тя. – Благодаря.

Мило. Той можеше да я остави да се спасява сама, насочвайки се към някоя кола на силите за борба с безредиците или в най-близкия бар; мъжете не можеха да ѝ направят нищо друго, освен да я притеснят с няколко цинични думи и подсвирквания. Той можеше да тръгне към нея, да ѝ се усмихне, да я прегърне през раменете, без да обръща внимание на натрапниците, които моментално щяха да подвият опашки и да се насочат към някоя друга жена. Вместо това той едва не започна бой при обстоятелства, които можеха да превърнат един мирен протест в сцена на разпръсване на демонстранти със сълзотворен газ. Ако това беше нейната идея за добри обноски, те двамата си бяха лика-прилика.

– За мен беше удоволствие – каза той, което за жалост беше самата истина. Насилието сигурно беше като никотина; човек никога не преодоляваше зависимостта си към него. Той все още чувстваше могъщото желание да се върне в тълпата, да измъкне онези двама негодници навън и да им размаже физиономиите. – Надявам се, че не те изплаших.

Тя поклати глава.

– Стресна ме за момент – това беше пълна лъжа. За част от секундата нейната реакция беше на див ужас. Но този ужас се беше стопил мигновено, необяснимо, безследно. На лицето ѝ се изписа странно, отнесено изражение. – Ти ми замириса на шоколад – прошепна тя. Той си спомни онзи миг, когато тя се беше отпуснала на гърдите му, още преди да вдигне глава и да види лицето му.

Желанието го заля и разтърси. Единственото нещо, което Дом искаше в този живот, беше да съблече и двама им голи, да я обгърне с уханието си. Той се задъха от усилие да не го каже, да не се наведе към нея и да каже агресивно и гърлено: Ела и ме подуши навсякъде.

Главата му бръмна от усилие да не се покаже брутален и първичен като двамата негодници, от които я беше спасил. Той се изкашля и се насили да се отдръпне, преди да ѝ е налетял неудържимо.