Шоколадово докосване
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-337-6
- Переводчик: Маргарита Емилова Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шоколадово докосване». Краткое содержание книги:
Шоколадът
Доминик Ришар познава шоколада – от острия сепващ вкус на лайма и карамела до най-комплексните и фини нюанси на жасмин, лимон, мащерка и кайенски пипер.
Той е единственият мъж, способен да прелъсти женския език.
И знае как да развълнува една жена.
Но тази свита американка с лунички, която седи в салона му и спокойно дегустира изключителното му производство, е нещо различно. Тя сякаш не може да се насити – поглъща на бавни, малки хапки всичко, което той е приготвил... сякаш поглъща него. Дом е завладян от нея, но се бои да не стане агресивен в страстта си, също като баща си. Разкъсван е от любопитство дали тя би се насладила на нещо повече от шоколада му. Може би... на него самия?
Докосването
Джейми Кори със сигурност не е първата жена, привлечена от този смугъл съблазнителен опасен тип. Тя идва ден след ден в луксозната шоколатерия на Дом в Париж и търси наслада в неговия шоколад. Преживяла е брутално нападение и сега се надява декадентските творения на прочутия французин да изцелят душата и тялото ѝ. Но съзнава, че самият мъж, създал тези шоколадови изкушения, е недостижим за нея.
До мига, в който той я докосва...
Неговия шоколад тъмен, предизвикателен, интензивен ги събира.
Нейният апетит за него – ненаситен и заразителен – води до престрастяване.
– О, от твоята работа има полза – старецът махна с ръка, напълно сляп за опасността. – Добра реклама най-малкото. Помогна ни да поведем кампанията за онази мания с честната търговия с шоколад. Трябва да го призная на Кейд, аз си помислих, че това е поредната ѝ снобска гурме приумица, когато те подкрепи в похода за справедливата търговия, но тя се оказа права. Ти ни помогна да завладеем пазара.
Едно мускулче в челюстта на Джейми заигра. В ума ѝ изникна образът на дванайсетгодишно момче, понесло товар, който тя не можеше дори да повдигне. Тя се беше опитала да повдигне чувала. Нейната снимка как пада на колене под непосилната тежест беше предизвикала международен фурор. За малко да донесе награда "Пулицър" на фотографа.
– Аз не го направих заради рекламата и пазарния дял.
Дядо Джак трепна, засегнат.
– Знам, Джейми, но не е необходимо постоянно да ми го напомняш. Аз се опитвам да си те представя като материал за бъдещ изпълнителен директор на водеща мултинационална корпорация.
– Не се мъчи. От мен никога няма да стане материал за изпълнителен директор. Обърни се към Кейд.
Като първородна дъщеря, Кейд беше вероятната наследница, а Джейми се беше постарала да демонстрира недвусмислено своя отказ от тази роля. Участието ѝ в антикапиталистически протести и диви купони в колежа беше превърнало позицията ѝ в повод за публичен скандал преди няколко години.
Дядо ѝ изсумтя.
– Ти опитвала ли си да разговаряш с Кейд напоследък? Станала е невъзможна, почти колкото теб. Аз се чувствам самотен в Щатите. Не можеш да ни оставиш сам-самички с баща ти, може да започна да го пердаша, както едно време.
Джейми се усмихна неволно.
– Ти наистина ли си го пердашил някога? – трудно беше да си представи баща си като малко момче, подвластно на чужд контрол. Та той контролираше половината свят.
– Не – дядо Джак доби недоволен вид. – Казвах на баба ти, че изпускаме златна възможност, но тя все настояваше да го наказваме, като му възлагаме допълнителни задължения. И виж докъде я докарахме.
– Той не прави нищо друго освен да работи?
– И се държи деспотично със собствения си баща.
– Според мен не можеш да отучиш татко да се държи деспотично, дядо – тя се усмихна лукаво на стария Кори.
Истината се изстреля от него във внезапен отчаян гневен изблик, разцепвайки като светкавица невинния бял облак:
– Поне ти щеше да си в безопасност.
Джейми се затвори в себе си, ръцете ѝ неволно настръхнаха.
– Това, което се случи, не ме направи безпомощна, дядо. Само неспособна да правя каквото и да било.
Може би, ако поемеше юздите като наследница на Кори, тя поне би могла да направи нещо. Дори ако това беше да управлява половината свят.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
– Бонжур – ниският, груб приглушен глас я погали и Джейми погледна безпомощно Доминик Ришар. Това увлечение я размазваше, толкова неочаквано и разтърсващо. Всичките ѝ защитни сили бяха сринати: физически слаба и със заспало летаргичен сън чувство за лична мисия; а сега сърцето ѝ също се канеше да я предаде, тласкайки я да преследва някакво красиво лошо момче.
Слава богу, че поне сърцето ѝ беше останало непокътнато. Единствената част от нея, която все още умееше да се вкопчва в живота.
Тя му се усмихна, за да благодари, задето го имаше и ѝ позволяваше да седи там и да тръпне от вълнение. Мъжете като него бяха прекрасни. Те сами се превръщаха в легенди, в суперзвезди, в личности, по които да въздишаш, седейки в ъгъла.
Учтив с гостите в салона, той сигурно нямаше представа какво въздействие имаше върху него любезността му. Звездите рядко си даваха сметка за това. Може би им минаваше през ума, че жените идваха при тях с лекота, но нямаха представа какви усилия полагаше тази жена да запази здрав разума си. Те никога не разбираха каква огромна сила им беше дадена, без да полагат дори най-малкото усилие.
Не че Джейми се опитваше да запази здравия си разум. Тя използваше онова, което навремето смяташе за силна воля, за други неща. Освен това защо да се съпротивлява? Слава богу, че беше способна да се наслаждава на радостта и безкрайната сигурност да си пада по недостъпен мъж.
Неговите почти черни очи се разведриха при вида на усмивката ѝ. Той несъмнено обичаше женското внимание, независимо от кого идваше то. Тя му даде още малко от това внимание, както навремето обичаше да хвърля гащичките си на сцената, при другите, които лежаха в краката на съответната рокзвезда. Ти си изумителен. Това е моят дар за теб.