Фюри
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Фюри». Краткое содержание книги:
По дяволите.
Асансьорът звънна, когато вратите му се отвориха на третия етаж, където за момента живееше единствено тя. След транспортирането на повечето жени в общежитието, стаите щяха да се напълнят и сградата да се изпълни с живот. Не желаеше повече да бъде сама на етажа.
Сградата е сигурна, напомни си Ели. Единствените хора, които имаха достъп до зданието, бяха жените, които живееха в него, и охраната, която ги пазеше. Дори членовете на съвета нямаха достъп. Фюри не можеше да влезе вътре. Отключи вратата на малкия си апартамент.
Беше оставила осветлението да работи, а балконските врати зееха широко отворени. Бързо прекоси помещението, затвори ги плътно и за първи път ги заключи. Никой не можеше да стигне до нейния балкон, но сега нямаше време да мисли логично. Огледа ръцете си, след като се съблече — и двете бяха зачервени и със синини от пръстите на Фюри — после влезе в банята да вземе душ.
Фюри е оцелял! Това бе единственото, което се въртеше в главата й. Горещи сълзи потекоха по бузите й. Ако в онзи ден не се бе случило нищо, щеше да има шанс да го опознае. Той може би има… Затвори очи от болка. Какво? Дали е влюбен в мен така, както аз съм влюбена в него? Беше лудост, дори да допусне такава възможност. Те двамата не се познаваха, но така й се искаше да промени това. Той ме мрази. Това бе станало ясно, когато я блъсна върху масата и гневът му се изля върху нея.
Ели посегна да избърше сълзите си. Онова, което му бе сторила, не можеше да бъде избегнато. Можеше само да се надява, че един ден ще й прости, задето го бе оставила в килията да поеме вината за нейното престъпление.
Тогава може би…
— Дявол да го вземе, не трябва да си причинявам това — прошепна тя на глас, клатейки глава.
Глава 3
Ели наблюдаваше жените от Новите видове с разочарование. Тя знаеше, че ще е тежка задача да се сприятели с тях, но и представа си нямаше, че те бяха решили да я направят непосилна за нея. Нито една не бе дружелюбно настроена към Ели. Бяха тясно свързани помежду си, но не и с нея. Надяваше се, че успява да прикрива наранените си чувства. Да им помага бе станало мисия в живота й, единствената й цел, а те не й позволяваха да го стори.
— Някоя от вас би ли желала да се научи да готви? Аз мога да ви покажа или да ви пусна готварски курс на DVD плеъра, който съм приготвила. — Погледът й мина от едно лице на друго. — Сигурна съм, че на някои от вас им е омръзнала храната, която се предлага в главната кафетерия на НСО. Аз обичам да готвя. Всеки харесва храната, затова е добре да се научите. — Никой не каза нито дума, докато три дузини чифта очи я наблюдаваха. Ели въздъхна. — Кълна се, аз не съм враг. Тук съм, за да ви подготвя да усвоите умения от живота, които ще ви помогнат да се интегрирате в обществото. Искам да съм полезна по някакъв начин за онова, от което се нуждаете. Наистина ми се иска да ми позволите да го направя.
Тяхното мълчание се проточи смущаващо дълго. Ели отпусна рамене в моментно поражение.
— Добре. Може би имате нужда от повече време, за да ме опознаете. Ако ви е необходимо нещо, само ме уведомете. За това съм тук. О, опекох няколко сладкиша, които мушнах в хладилника, така че моля, хапнете си.
Ели избяга от стаята, преди да им позволи да видят отчаянието й. Веднага, след като изчезна от погледите им, чу женски гласове, което засили още повече желанието й да заплаче. Всички мълчаха, докато тя бе в стаята, но започнаха да говорят, след като излезе. Не можеше да пренебрегне възможността, че вероятно я ненавиждат. Отказваха да разговарят с нея, освен в случаите, когато се налагаше, и изглежда не желаеха нейната помощ. Беше й се наложило да проведе задължителен курс, за да ги научи на основните неща, като например как се използват уредите. След него въпросите бяха малко, но тя бе забелязала, че някои от жените имат невероятна памет. Те съхраняваха информацията и после помагаха на другите, които се нуждаеха.
Беше обмисляла да се откаже, но един от членовете на съвета я бе уверил, че жените отбягват всеки, който заема някаква длъжност. Тя бе аутсайдер, беше естествено хората от Новите видове да й нямат доверие. Посъветваха я да си даде време и й напомниха, че са минали само две седмици.