Фюри

След известно време се отпусна и излезе през входната врата. 416 беше оцелял и сега носеше името Фюри. Но по-лошото бе, че заемаше втора позиция в командването на Джъстис Норт. Потрепери, щом излезе навън. Въоръжената охрана се намръщи, но не каза нищо, когато мина покрай тях с голф количката.

Джъстис бе оглавил организацията на Новите видове. Народът му бе избрал да ги води, да бъде тяхно лице и глас, но също така бяха назначени членове на съвета, представляващи групите от оцелели, които му помагаха да се справи с новата работа. Един оцелял на всеки четири, от изпитателните лаборатории, ставаше член. НСО, както самите те се наричаха, имаха за цел да създадат правителство, като бяха уверени, че Щатите ще ги подкрепят в свободата на действие при структуриране на тяхната независимост.

Мина доста време, докато фактът, че правителството бе финансирало центровете за изследване с големи субсидии, без да знае какво става в тях, успее да огъне чичо Сам да стане сговорчив за всичко, което искаха. Властта бе използвала парите на данъкоплатците, за да помогне в създаването на Новите видове и да се провеждат ужасните изследвания, правени върху тях в продължение на десетилетия, в името на усъвършенстването на лекарствата и ваксините. Много пари бяха сменили притежателя си за сметка на страданието на Видовете. За да спаси репутацията си и да подобри общественото мнение, в знак на щедър жест, правителството им бе подарило новопостроена военна база, за да я използват за свой дом.

Ели паркира количката за голф в предната част на общежитието и слезе. Разтърка мястото, където я боляха ръцете и забърза към предната врата. Почти стигна до нея, когато косъмчетата на тила й настръхнаха. Успокои се, след като извади личната карта и бавно надникна през рамо.

Мъж се криеше в сянката на едно дърво от другата страна на улицата и макар че можеше да различи само смътната му фигура, Ели почувства, че я наблюдава. Знаеше, че това може да е само Фюри. Спря и се вгледа в него. И двамата замряха, без да помръднат. Ели прехапа устни, чудейки се дали да го приближи. Искаше още веднъж да му се извини за онова, което му бе сторила. Да му обясни по-подробно мотивите си, докато той разбере какво я бе накарало да постъпи така. Но нерешителността й я задържаше на място, докато се бореше с необходимостта да поговори с него и страхът, че той е все още бесен. Мъжът не помръдваше, а тя не успя да накара краката си да се раздвижат, за да отиде при него. Споменът за неговия гняв и как ръцете му стискаха плътта й, промени решението й да говори с него тази вечер. Страхът я накара да се обърне към вратата, да прокара ключ-картата и да влезе бързо в общежитието. Убеди се, че езичето на ключалката се е плъзнало обратно на мястото си, преди да се втурне към асансьора.

Късно вечерта в сградата цареше зловеща тишина. Влезе в асансьора с усещането, че мъжът я наблюдава. Тъй като стените бяха от стъкло, Ели знаеше, че може да я види от мястото, където стоеше. Вратите на кабинката се затвориха плътно и скриха гледката към улицата. Тя се отпусна до стената. Щеше ли да я остави на мира? Ели нямаше представа, но сега той знаеше къде живее. Фюри работеше в Хоумленд и вероятно живееше в едно от жилищата построени само на няколко пресечки от тук, за членовете на съвета и високопоставените служители на Новите видове.