Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- В такъв случай не е ли нарушила някакво споразумение или закон или нещо подобно,като е нахлула в територията ни по този начин?
Той кимна, косата му се плъзна около лицето му, прикривайки се от мен. Мразех да виждам как крие белезите си от мен. Намирах го за красив, с белезите и с всичко останало, но той никога не ми повярва напълно. Според мен вярваше, че привличането се дължи отчасти на спомените на Жан-Клод, които бяха в съзнанието ми, и отчасти заради съжаление. Не изпитвах съжаление, но не можех да отрека за спомените на Жан-Клод. Бях човешкият слуга на Жан-Клод и поради това имах най-различни интересни странични облаги.
Една от тези облаги беше надзърването в спомените на Жан-Клод.
Помнех кожата на Ашър като хладна коприна под върховете на пръстите ми, всеки сантиметър от него бе безупречен. Но пръстите на Жан-Клод го бяха докосвали, а не моите. Фактът, че дори сега помнех толкова ясно допира на кожата на Ашър, че изпитах нужда да се протегна към ръката му, само за да видя дали споменът е истински, беше просто едно от тези странни неща, с които трябваше да живея. Дори и Жан-Клод да присъстваше в колата, той също нямаше да докосне Ашър. Минали са векове откакто са били част от menage a trois с Джулиана - човешкия слуга на Ашър. Тя е била изгорена като вещица от същите хора, които използвали светена вода, за да прочистят злото на Ашър.
Жан-Клод е успял да спаси Ашър, но е закъснял прекалено много за Джулиана. Нито един от двамата мъже не е простил на Жан-Клод за закъснението му.
- Ако Мюзет е нарушила закона, не можем ли да я накажем или да я изритаме от територията ни?
Вече бях на края на гробището и се оглеждах за несъществуващия трафик.
- Ако друг Господар-вампир беше дошъл по такъв оскърбителен начин, тогава щяхме да имаме право да го убием, но това е Мюзет. Както ти си Бьолверк на върколаците, по същия начин Мюзет е... - Изглежда търсеше думата. - Не зная как се казва на английски, но на френски Мюзет е bour reau. Тя е нашето плашило, Анита, и е такова от над шестотин години.
- Добре - съгласих се - тя е плашеща, това го приемам, но то не променя факта, че е нахлула в земите ни. Ако я оставим да й се размине, ще опита още повече неща.
- Анита, не става въпрос само за това. Тя е... - изглежда, че отново търсеше подходящите думи. Това, че забравяше толкова много думи на английски, показваше колко бе уплашен. -
Vaisseau... защо не мога да се сетя английските думи?
- Разтревожен си.
- Изплашен съм - поправи ме той - но Бел Морт е направила Мюзет свой представител. Да нараниш Мюзет означава да нараниш Бел.
- Буквално ли? - попитах, докато завивах по Макензи.
- Non, по-скоро става въпрос за учтивост, отколкото за магия. Дала е печата си на Мюзет, владическия си пръстен, което означава, че Мюзет говори от името на Бел и сме приндуни да се отнасяме към нея така както бихме се отнасяли към Бел Морт. Това беше много неочаквано.
- Какво значение има vaisseau? - попитах.
Чакахме на светофара на Уотсън и гледахме към Макдоналдс и Юниън Плантърс Банк.
- Ако Мюзет не беше представител на Бел, тогава щяхме да я накажем за това, че е дошла по-рано и за прекратяването на преговорите. Но ако я накажем сега, това би означавало, че ще направим същото и с Бел, ако беше тук.
- И какво от това? Защо да не накажем Бел, за това, че е дошла по такъв оскърбителен начи, както ти се изрази?
Тогава Ашър ме погледна, но не можех да задържа погледа му, защото сигналът на светофара най-накрая се беше сменил.
- Не разбираш какво говориш, Анита.
- В такъв случай ми обясни.
- Бел е нашата sourdre de sang, нашият първоизточник. Тя е кръвната ни линия. Не можем да я нараним.
- Защо не?
Той обърна цялото си лице към мен и остави косата си да падне назад, така че най-сетне цялото му лице се показа. Мисля, че беше прекалено шокиран от въпроса ми, за да се притеснява за прикриването си.
- Това не се е правило, това е всичко.
- Кое не се е правило? Да защитиш територията си от всички, които нахлуват незаконно?
- Да нападнеш главата на рода си, твоя sourdre de sang, твоя първоизточник на кръв, това просто не е правено.
- И ще повторя пак, защо не? Бел ни оскърби. А не обратното. Жан-Клод преговаряше честно. Мюзет е тази, която се държи като лош вампир. И щом тя идва с благословията на
Бел, значи Бел е злоупотребила със статуса си. Мисли си, че ще приемем всичко, което ни сервира.
- Ни сервира? - повтори въпросително той.
- Каквото и да ни направи, си мисли, че ще го приемем, просто ще го преглътнем без да се оплакваме.
- Права е - каза Ашър.
Намръщих му се, след това се обърнах към пътя, като продължавах да се мръщя.