Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
— Старите търговци са затънали в навиците си. Ако не се отърсят от миналото и не разберат, че трябва да отворят вратите си за по-малко търговски ограничения… е, има хора, които ще отворят прозорец.
Кимнах му и попитах дали бих могъл да му се обадя в деня след Зимния празник. Той ми даде малка дъсчица с името на кораба си и собственото си име, изписани на гладката ѝ повърхност. Бил отседнал в „Кървавите хрътки“ близо до складовите кейове и щял да очаква с нетърпение визитата ми. Още една риба за мрежата на Сенч.
Известно време се поглезих, като седнах до една от по-малките камини, за да послушам рецитацията на менестрел на една традиционна за Зимния празник приказка. Когато тръгнах да си потърся малко изстуден сайдер, млада жена, която беше пийнала твърде много, ме хвана за рамото и настоя да танцувам следващия танц с нея. Не можеше да е на повече от двайсет и изведнъж ми заприлича на глупаво дете, озовало се на опасно място. Зачудих се къде са родителите ѝ и как може да я оставят пияна и сама в разгара на празненството.
Но танцувах с нея, един от старите танци с партньор, и въпреки натруфените обувки успях да спазя стъпките и да маркирам ритъма правилно. Беше весел танц и тя беше хубаво момиче, с тъмни къдрици и кафяви очи, и пластове над пластове поли, всички в оттенъци на синьо. И все пак към края на танца бях изпълнен догоре със самота и дълбока тъга за всичките години, които вече бяха зад мен. Благодарих ѝ, придружих я до един стол близо до камината и след това се измъкнах. Моята нощ на Зимния празник, помислих си, беше свършила и изведнъж усетих, че ми липсва една малка длан в моята и две големи сини очи, които ме гледат отдолу. За първи път в живота си съжалих, че малкото ми момиче няма Умението, за да мога да се пресегна към него през снежната далечина и да го уверя, че го обичам и че ми липсва.
Докато се връщах към стаята си знаех, че Сенч ще е верен на думата си. Несъмнено някой вестоносец вече беше на седлото и на път към Върбов лес, с моя колет и бележка в багажа му. Но щяха да минат дни, преди Пчеличка да ги получи и да разбере, че съм мислил за нея в разгара на празненствата. Защо така и не бях приел предложението на Сенч да ми даде чирак с Умението във Върбов лес, някой, който да може в мое отсъствие да предава новини и съобщения оттам? Щеше все пак да е жалък заместител на това да държа детето си в прегръдката си и да го въртя в танц посред нощ, но все пак щеше да е нещо.
Пчеличке, обичам те, отпратих с Умението, сякаш тази блуждаеща мисъл можеше да я достигне. Усетих лекия допир на споделената мисъл на Копривка и Сенч: Пил бях достатъчно. И може би и повече, защото им изпратих с Умението: Толкова ми липсва…
Никой от двамата не отвърна на това, тъй че им пожелах лека нощ.
3.
Отвличането на Пчеличка
Вярно е, че понякога се издига велик водач, който благодарение на своята харизма убеждава другите да го последват по път, който води към по-голямо добро. Твърди се, че за да постигне голяма и могъща промяна, човек трябва да е тъкмо такъв водач.
Истината е, че десетки, стотици, хиляди хора са съдействали, за да доведат водача до този момент. Акушерката, която е спомогнала за раждането на баба му, е съществена за тази промяна, както и мъжът, който е подковал коня му, за да може водачът да препусне начело на своите последователи. Отсъствието на който и да е от тези хора може да събори водача от власт толкова бързо, колкото стрела, пронизала го в гърдите.
Ето защо постигането на промяна не изисква военна мощ, нито безскрупулно убийство. Нито трябва да е човек далновиден. Дарен със записите на стотици далновидни Бели, всеки може да стане Катализатор. Всеки може да ускори малката промяна, която събаря един от власт и тласка на неговото място друг. Това е промяната, която стотици Слуги преди теб са правили възможна. Вече не сме зависими от един-единствен Бял ясновидец, за да намерим по-добър път за света. Вече е във властта на Слугите да оглаждат пътя, който всички се стремим да следваме.