Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
— Имам ли изрични цели?
— Пет. Не, шест може би. — Почеса се по ухото. — Разчитам да намериш диря и да я проследиш. Ще подскажа някои неща, но си отваряй очите за всяко интересно предложение.
И през следващите няколко часа ме образова в политическите интриги, които се разиграваха в момента в Шестте херцогства. Описа ми всеки един от четиримата мъже и двете жени, които искаше да му шпионирам, чак до предпочитанията им към пиене, кои от тях пушат и двамата, за които се носеха слухове, че се срещат с любовници зад гърба на съпруга и съпругата си. Понаучи ме за добиването на мед и ме посъветва да пазя мълчание в случай, че някой ми зададе подробни въпроси за действията ми по новата рудна жила, която уж съм бил открил.
И за известно време върнах живота си отново в ръцете на стареца. Не би било честно да твърдя, че забравих скръбта си от загубата на Моли или че спрях да се тревожа за Пчеличка, или че се примирих с отпадащото здраве на Шута. Това, което направих, бе, че се отдръпнах от реалния си живот и навлязох отново в онзи, в който единственото, което трябваше да правя, бе да се подчинявам на указанията на Сенч и да му докладвам за всичко, което съм научил. Дълбока утеха имаше в това. Беше почти изцеряване да открия, че въпреки всичко, което бях преживял, въпреки всичките ми загуби и всичките ми ежедневни страхове и грижи все още съм Фиц — и че това е нещо, в което все още съм добър.
Когато приключи с подготовката ми за задачата, Сенч кимна към леглото на Шута.
— Как е той?
— Не е себе си. С болки и емоционално уязвим. Ядосах го и си легна. И веднага заспа.
— Нищо чудно. Разумно си постъпил, че си го оставил да спи. — Вдигна пратката за Пчеличка, претегли я на ръка и се усмихна снизходително. — Едва ли някое дете в замък Бъкип ще получи по-тежка торба с подаръци. Имам чудесен куриер. Ще препусне още тази вечер.
— Благодаря ти — отвърнах смирено.
Той ми махна пренебрежително и излезе, като взе пратката. Слязох по скритото стълбище до стаята, която бе моя, докато бях млад, и затворих вратата след себе си. Спрях за миг, за да се възхитя на декора. Имаше пътен сандък, с добро качество, но прашен и очукан все едно след дълъг път. Беше отворен и отчасти изпразнен, на стола небрежно бяха метнати дрехи. Някои от по-новите на вид се отличаваха с изобилие от копчета. Огледах набързо съдържанието на сандъка. Освен подбраните дрехи, които щяха да ми станат и не бяха очебийно нови, имаше всичко, което човек би взел за продължително пътуване. Всеки, който решеше да се шмугне през вратата на стаята ми и да огледа нещата ми, най-вероятно щеше да се убеди, че наистина съм лорд Фелдшпат, чак до носните кърпи с монограм.
Пъхнах една от тях в джоба си и слязох за веселбите на Зимния празник в Бъкип.
О, колко ги обожавах! Имаше музика и чудесна храна; какви ли не питиета се лееха на воля. Някои от хората се наслаждаваха на дима в малките мангали на масите им. Млади дами с най-добрите си тоалети флиртуваха скандално с млади мъже в бляскаво и непрактично облекло. Още копчета. И не бях единственият с пантофи с дебели пети и извърнати нагоре носове. Всъщност обувките ми бяха между по-скромните в това отношение. Това превръщаше оживените танци на Зимния празник в истинска надпревара по ловкост и не един младок се озоваваше на пода заради неуместно подхлъзване.
Имах само един лош момент — когато зърнах Уеб в другия край на залата. Усетих Майстора на осезанието на Бъкип по начин, който не мога да опиша. Мисля, че когато той подири към мен с Осезанието си, зачуден защо му изглеждам толкова познат, някак си долових допира на магията по мен. Обърнах му гръб и си намерих извинение да напусна за малко залата. Тази вечер не го видях повече.
Засякох онези, които Сенч ми бе наредил да намеря, и се вместих в разговорите. Привидно пиех много повече, отколкото всъщност, и много се забавлявах с ролята на умерено подпийнал дребен лорд, който бърбори недискретно за новооткритото богатство във владенията си. Движех се по-скоро между едри и дребни търговци, отколкото близо до подиума, където благородниците се събираха, за да се опознаят с търговските делегати от Бинград, Джамайлия и Келсингра. Съвсем мимоходом зърнах лейди Кетрикен, облечена в скромна рокля в светложълто, с обшивка в синьото на Бъкип.
Крал Предан и кралица Елиания минаха през залата със спокойна крачка, като приемаха почитанията на по-низшите благородници и търговци с добро обществено положение. Предан беше подобаващо тържествен и царствен. Беше започнал отскоро да отглежда добре поддържана брада, която го правеше още по-величествен. Кралицата се усмихваше, дланта ѝ бе кацнала на ръката на Предан. Короната ѝ лежеше върху късо подстригани черни къдрици, не много по-дълги от моите; чул бях, че не оставяла косата си да расте дълга, откакто бе загубила бебе момиче. Този видим знак за продължаващия ѝ траур ме обезпокои, колкото и добре да го разбирах, но се зарадвах, че я виждам на събирането.