Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
— Ще им докажем — продължи Даг, — че имаме право да живеем както решим и че знаем как да успяваме. Ще увеличим нивите си, ще изкореним още от горите, за да създадем нови пасбища, ще умножим добитъка. Няма да се задоволяваме само с това, което са ни оставили предците ни, ще докажем с делата си, че сме просветени хора, можещи, успяващи. Има много по-достойни занимания за човека от това да бие и да осакатява слабите и после да бяга в горите, за да се укрива от властите. Най-силното оръжие, с което можем да уязвим враговете, завистниците си, ще бъде разрастването на имението ни — умножаването на земите и добитъка, бързото и сигурно увеличаване на благосъстоянието на нашия род.
Туре не изглеждаше напълно съгласен, когато Даг приключи.
— Виждаш по-далеч от останалите — рече той, — но няма да е лесно да увеличим земите си. Прадедите ни са се трудили дълго и упорито, за да ги направят плодородни, каквито са днес, а и не може да се каже, че имението ни е малко.
Даг знаеше, че Туре не обича промените, че посреща с недоверие всяко ново начинание. Но той бе размишлявал дълго върху своя план и беше твърдо решен да го осъществи. Затова, без да се съобразява с възраженията на брат си, му съобщи:
— Утре заминавам.
— Какво? — вдигна вежди Туре. — Какво означава това? Какво искаш да кажеш?
— Ами отивам в града… и там ще остана.
Туре хвърли изучаващ поглед на брат си, обзет от внезапно безпокойство. Дали Даг не се бе засегнал от нещо в разговора им? Дали не беше се разсърдил, че Туре не бе одобрил плана му? Да отиде да живее в града — това означаваше да се разделят! Не, това не бива, не е възможно, помисли Туре. Ако, за да бъде удовлетворен, Даг пожелае да поеме сам ръководството на Бьорндал, той би отстъпил, не би допуснал да се карат за това. Какво ще стане с него, ако Даг го напусне? Разбира се, Туре можеше да се занимава сам с имението, но щеше да му бъде самотно и тягостно. С кого щеше да си говори? С кого щеше да се съветва?
— Какво мислиш да правиш в града? — го запита колебливо.
— Искам да получа образование — рече Даг. — Да се науча да смятам, да водя търговски тефтери, както и ред други неща. Там има просветени, знаещи, можещи хора и може би ще завържа познанства, които ще ни бъдат полезни, за да подобрим работата в имението, когато се върна тук.
Очите на Туре грейнаха, когато разбра, че Даг не му се сърди и че планира да се върне. Ето защо прие желанието на брат си.
Туре се включи с много грижа и старание в приготовленията по заминаването на Даг.
Пътуването беше много важно — Даг щеше да отсъства дълго и за Туре нищо не беше достатъчно хубаво и добре приготвено за брат му.
Даде нареждане да стъкмят конете и шейната като за празник и следеше лично приготовленията. Когато всичко беше готово, подаде на Даг кесия с талери2, с които можеше да отиде чак до Лондон, което накара Даг да избухне в смях; толкова весело не беше се смял от Коледа.
Туре също се засмя; вярваше, че е добре човек да има пари, когато ще бъде сам толкова дълго време. Образованието струваше скъпо, трябваше да се плаща за книги, а трябваше да се купи и какво ли не друго.
Наистина, имаха пари у търговеца Холдер в града, но те носеха лихви и не биваше да си пипат.
Накрая решиха Даг да вземе всичките пари със себе си, а ако все пак му остане нещо, да ги даде у Холдер.
Такива бяха Туре и Даг — добри приятели във всичко.
8
След пролетната оран Даг се прибра от града. Мъдрият му ум беше видял и научил много неща.
Туре забеляза, че у Даг нещо се е променило, видя нещо непознато у него. Фини и добре скроени дрехи, също и някоя непозната дума от време на време, която той използваше. На третия ден от завръщането си Даг облече старите си дрехи за лов и отиде в гората.
В града имаше странни звуци. Трополене по уличния паваж, ек надалеч по каменните улици и глъч на много хора. Тропотът от колела звучеше различно по родните пътища, хората тук се движеха по-спокойно, а глъч от множество беше рядкост в Бьорндал. В града постоянно беше шумно. У дома беше различно — най-вече в гората, с нейните звуци. Целият градски шум го беше оглушил, но сега влезе в гората и това отново пробуди сетивата му. Чуваше ясно и най-слабия звук — дъха на северния вятър в боровите клонки, падането на шишарка, чуруликането на птици, ромоленето на потока и звука от водопада. Всичко беше толкова тихо и ясно, че можеше да чуе ударите на сърцето си, което биеше в гърдите му. Тук отново се чувстваше като у дома си и се закле никога да не пътува далеч от тук.
2
Талер — Сребърна монета, в обръщение между XVI и XIX век в различни страни на Европа. — Б.пр.