Кодицил към моето Духовно Учение

раздел пети

Запазих за цялото си учение наименованието на последния му том „Hortus conclusus“, обединявайки го под този общ наслов, тъй като то е наистина една „затворена градина“, в която не може да проникне никой, ако собственото му духовно водачество не го въведе в нея. Вярно е, че изградих тази „градина“ и се грижих с любов, внимание и всеотдайност за нея, докато израсне, но аз съм само градинарят, а не стопанинът на градината, и не мога да я отворя на никого, ако той не е очакван като приятел от нейния Стопанин: — от моя вечен Отец. Познавам добре приятелите на моя Отец, в когото живея, и истинските приятели на Отца също ме познават и знаят къде да ме намерят, за да мога да им отворя. Но който няма право да влезе в тази затворена градина, понеже не е очакван от Отца ми, нему не мога да отворя дори ако бих поискал да престъпя дадената ми заповед!

Казано с други думи: — макар всички книги, съставящи в своята съвкупност моето духовно учение, да са публикувани и да могат да се купят там, където се търсят произведения по въпросите на Духа, купилият ги няма да усвои скритите им ценности, ако не е бил вече призван за това! Той ще чете наистина думите и ще разсъждава върху смисъла им, но няма да разбере онова, което би могъл да се научи да разбира, ако имаше такова призвание.

В книгите ми обаче се съдържат и всички необходими указания, как човек може да стигне до такова призвание, и те са разбираеми за всеки читател, така както дърветата и постройките в една затворена градина се виждат от онези, които не могат още да влязат вътре и да се изгубят по нейните пътеки в дълбините й. Така че съществува все пак възможност човек да се научи да тълкува моето духовно учение още по време на земния си живот. До това тълкуване обаче той трябва да стигне отвътре, а не с молби или въпроси. Не бих могъл да въведа никого в своето духовно учение, дори да притежава и познава всичките ми книги, ако сам не се подготви така, че да му бъде отворено отвътре онова, което е все още затворено за него.