Кодицил към моето Духовно Учение

Ако се старае да постъпва според смисъла на моите съвети, читателят скоро ще установи, че и в делничния му трудов живот се влива приток на духовни енергии, за чието съществуване не е и подозирал преди това.

Колкото и „убийствена за духа“ да изглежда една земна работа, ако я вършим със съзнанието, че тя ни помага да отговорим на изискванията на вечния Дух в самите себе си и да се съединим чрез нея с него, плодовете от нея ще се множат видимо или косвено за нас, както се множи семето, посято в година на богата жътва!

Обстоятелството, че всеки, който е донесъл Светлина в тъмнината на тази земя, е трябвало по някакъв начин да заплати и физическа дан на мрачната власт на „Княза на тъмнината“, се обяснява единствено с широкообхватните последици от дейността на малцината представители на тази Общност и има твърде малко общо с живота им като земни хора. Той нямаше да бъде застрашен от нищо, ако способността да се вижда напред във времето, чийто „център“ се намира в посочената природна сила, не бе открила, че последиците от тяхната дейност далеч надхвърлят продължителността на земното им съществувание. Някои хора се опитват сякаш да намерят потвърждение в моите думи на тезата си, че нерадостната им земнотелесна съдба се дължала на отмъщението на Княза на тъмнината заради стремежа им към Светлина. Но в главата „Голямата борба“, посветена на това същество, няма нито дума за каквато и да е отмъстителност, насочена към земнотелесната съдба! Говори се единствено за вътрешна борба и опасност, застрашаваща душата, като същевременно се посочва, че сме способни да се справим и с двете изпитания. „Голямата борба“ се води изключително и само в душата, макар тя да не може да бъде „внесена“ в нея незабележимо за сетивата и „отвън" Нека никой не се позовава на мен, когато се опитва да тълкува по един твърде евтин и суеверен начин неблагоприятната си земна съдба или телесните си страдания като „наказание“, наложено от враждебния на Духа властелин на земята! Подобно прибързано обяснение е всъщност крайно опасно, защото тъй лесно задоволилият се с него сам затруднява търсенето на истинските причини за сполетелите го изпитания. — Работата е същата като с „окултните посегателства“, на които някои си въобразяват, чс са станали жертва, откакто, както си мислят те, са поели по пътя към вечния Дух. — Можем да бъдем съвсем сигурни, че онзи, който с лека ръка говори в този случай за „окултни посегателства“, — правейки се на много интересен в собствените си очи, а защо не и в очите на другите,  няма и понятие, как се извършват истинските окултни атаки, и никога в живота си не е ставал обект на такива, защото и най-малкото окултно посегателство довежда потърпевшия до онази граница на физически поносимото, отвъд която го дебне само безумие и смърт! Не съм още срещал нито един човек от онази част на света, където се е родило земното ми тяло, който да е в състояние да отблъсне истинска окултна атака. В лудниците и моргите обаче съвсем не липсват жертви на окултни посегателства. Дано един ден те станат по-малко! Съобразяването с дадените от мен духовни напътствия, как търсещият да стигне до постижимото за него още тук духовно съзнание, е най-доброто средство за намаляване на броя на тези жертви. Така често споменаваният „здрав разум“ би трябвало да е сам по себе си достатъчен, за да се разбере, че за човек, който с всичките си сили се стреми да отговори на изискванията на вечния Дух, във всяко отношение е несравнимо по-лесно да решава поставяните от земния живот задачи, отколкото за когото и да било от неговите ближни! Естествено при условие, че не се самозалъгва. — Ако някой си мисли, че постъпва според дадените от мен указания, докато всъщност прави каквото си иска, използвайки моите думи за опора и оправдание, той няма, разбира се, никакво право да се причислява към онези, за които се отнасят възвестените от древния мъдрец слова: «До тебе отдясно ще паднат хиляда, и десет хиляди до теб отляво; но няма да се приближи до тебе ... който живееш под закрилата на Всевишния!» Противно на онова, което си мислят някои лицемерно набожни самодоволници, под тази закрила живее далеч не всеки, а само онзи, който се уповава на живот и смърт във вечната Любов!