Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Не пречете на палача
Не пречете на палача - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не пречете на палача

Электронная книга - «Не пречете на палача». Краткое содержание книги:

Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 г. като Марина Анатолевна Алексеева. Принадлежи към потомствено семейство на работещи към Министерството на вътрешните работи. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 г. става водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността. През 1993 година написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 37 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес.
1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 185
Перейти на страницу:

Настя отново се върна в кухнята, запали газовия котлон и сложи чайника.

— Не пий кафе преди вечеря, ще си развалиш апетита — промърмори Алексей, все още забил нос в детективския роман.

— Ами че аз ще пукна от глад, докато се начетеш — възмути се тя. — И това ми се наричало съпруг. Защо се ожени за мен?

— Как защо?

Алексей най-сетне вдигна глава и се втренчи в нея с иронично учудване.

— За да ти чета книжките. Я виж колко ги имаш и почти всички са криминалета. А пък аз ги обожавам. Не мога да ги изчета и до пенсия. И колкото по-бързо те уморя от глад, толкова по-скоро тази разкошна библиотека ще остане за мое лично ползване. Добре де, стига си хленчила. Ей сега ще ядем.

Настя го съжали.

— От мен да мине. Можеш да си четеш още петнадесет минути. Аз

сама ще се оправя.

— Не!

Алексей веднага затвори книгата и уплашено скочи.

— Искам да поживея още. Сигурно ще приготвиш нещо такова, от което няма начин да не се отровя. Почти цяла година живеем заедно, а ти така и не се научи как правилно се пържат картофи.

— Тогава, заповядай — зарадвано отвърна Настя, като мигновено зае освободилото се място и грабна книгата, която той току-що бе чел. — Татяна Томилина. Коя пък е тази?

— Не я ли знаеш? — изненада се Алексей. — Тя е жената на твоя Стасов.

— Но нейната фамилия е Образцова. Това да не й е псевдонимът?

— Ами, да.

— И как пише? Бива ли я?

— Че прочети я. Ще ти е от полза.

— Сериозно, Альоша, как е? Четивна ли е?

— Повече от четивна. Класическо детективско четиво без всякакви ужасии и порносцени. Има тайна, има интрига, има напрежение, а към края — и развръзка. Само че финалите й най-често са тъжни. Едни такива безизходни.

— А ти какви ги искаш? Бурно да възтържествува справедливостта и в края разобличеният престъпник да поиска вода и хрипливо да рече: „Вие победихте. Записвайте признанията ми“?

— Ами, да... Нещо от този род. Много ми се иска добрите да победят.

— Скъпи мой, Татяна е следовател. На кого друг, ако не на нея, най-добре й с известно, че пълна победа на добрите в наше време почти никога не се случва. Тя пише не за това, което само с чувала, а за това, което знае от собствения си печален опит.

— Не — заинати се Алексей, като ловко режеше рибата на парчета и я оваляше в брашно и яйце, — в този жанр има закони. Има закони и в литературата като цяло. Литературата не бива да бъде точно отражение на реалния живот, инак защо въобще ще е необходима. Ако в книгата всичко е такова, каквото е в живота, защо да я четеш? Можеш просто да погледнеш през прозореца и да видиш същото нещо. В криминалето не трябва да се описва как пияният чичо Вася заради бутилка водка се е сбил с пияния чичо Петя и го е утрепал. Защото в живота тези пияни чичковци се бият всеки ден, нищо необикновено няма в това убийство и то не е интересно никому. Макар че от гледна точка на реалното отражение на действителността трябва да се описва именно такова убийство, като най-често срещащо се. Помниш ли как ни учеха в училище? Отражение на типичното в типични обстоятелства. Реализъм. На кого е нужен този реализъм? Всеки ден телевизорът е препълнен с него. А пълната и безапелационна победа на доброто над злото не е нещо типично за нашите условия. Ето за това искам да чета. За поддръжка на бойния си дух.

— Май прекалено много се разгорещи — усмихна се Настя. — Впрочем, може и да си прав. В класическия детективски роман наистина се описва необикновено, рядко срещащо се престъпление. Е, да кажем, че не е рядко, но поне не се случва всеки ден. Никой не пише за банални убийства, в които няма загадка и интрига. А баналните престъпления са повече от половината.

— Точно така — поде Алексей. — Ти някога замисляла ли си се защо уестърните се ползват с такава бясна популярност? Защото в тях има лоши момчета и добри момчета. И добрите непременно побеждават лошите. А зрителят се радва, на него му е приятно, че хората на които симпатизира, са се оказали на висота и са победили. Доброто е възтържествувало.

— Господи! — въздъхна тя, — в теб се е събудил морализаторът. Какво ли ме очаква занапред?

— Занапред те очаква изумителен пържен шаран с гарнитура от задушени зеленчуци. И остави, моля ти се, на мира книжката ми, защото няма да я получиш, докато не я дочета. И не ме гледай като заек боа, няма да ме размекнеш. Ако искаш да усетиш своята социална полезност, почисти морковите и ги настържи на едрото ренде. Това е единственото нещо, което мога да ти поверя, защото тук не можеш да развалиш нищо, освен маникюра си.

1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 185
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)