Контролен изстрел

2.

Като мина всички коридори, той най-сетне излезе в залата, където се тълпяха посрещачи, и се огледа: никой не се втурна към него. Какво пък, ще слушаме внимателно, каза си той и пак огледа с разсеян поглед лицата на посрещачите. В този момент някой го докосна вежливо по лакътя. Саша се обърна. До него стоеше едър младеж с явно славянско лице — русокос, вирнат чип нос, сини наивни очи.

— Извинете — рече младежът с лек, напомнящ прибалтийски акцент, — вие ли сте господин Турецки?

— Да — кимна Александър Борисович. — А с кого имам честта?

— Много приятно — посрещачът избягна отговора. — Ние ви очакваме. Много приятно, моля, колата е там. — Той веднага внимателно, но настойчиво — Саша помнеше, — както прави обслужващият персонал в чужбина, почти измъкна куфарчето от ръцете на Турецки и чадъра, остави му само шлифера, хвана го под лакътя и го увлече през тълпата към изхода. Вървеше широко и свободно, размахвайки куфарчето и същевременно, без да забравя да прави път на госта. Турецки така се захласна по необикновената среща-пантомима, че някак не гледаше настрани и се опомни едва когато се оказа на улицата. В този момент до самия ръб на тротоара приближи и спря разкошен сив автомобил.

От колата излязоха двама и тръгнаха към него.

Саша щеше да си отвори устата, за да ги поздрави и произнесе съответните за ситуацията думи, но веднага усети доста осезаем удар в хълбока, около бъбрека, дръпна се, но мигом го успокоиха.

— Без вълнения! Качвайте се в колата, господин Турецки! — каза усмихнатият синеок. — Не си създавайте ненужни неприятности.

Двамата отпред сякаш вежливо се разделиха, единият отвори задната врата на колата и пръв седна, като посочи на Турецки с длан да го последва. Дългият черен ствол на пистолета отново го натисна до болка в бъбрека. Синеокият държеше здраво левия лакът на Саша. Ама че ситуация!

— Е — рече тихо човекът, който отвори вратата, — не ни карайте да чакаме дълго.

Какво оставаше да направи? Трябва да слуша, защото иначе чичковците, явно сериозни, могат и да вдигнат шум, и да започнат да стрелят посред бял ден. Саша неизвестно защо не усещаше страх, може би защото му се струваше, че всичко това става с друг, а той просто наблюдава отстрани или гледа по видеото някакъв американски филм. Турецки седна покорно в колата, веднага до него се настани синеокият, при това главата му едва ли не опираше в тавана на кабината и той се смъкна надолу на седалката, почти легна, а коленете му се оказаха почти до лицето му. Здравенякът май минаваше два метра. И як — Саша вече почувства силата на хватката му. Третият похитител сега Турецки можеше да ги нарича само по този начин — седна до мълчаливия, който не обръщаше никакво внимание на ставащото. Кимна. Тежката кола пое плавно и почти безшумно.