Порочен кръг [bg]

— Настръхвам… — въздъхна. — Отвън и отвътре.

Той разкопча закопчалката на сутиена между гърдите й и го хвърли върху блузата. Отново посегна и хвана зърната й между палеца и показалеца на двете си ръце, след което започна ритмично и нежно да ги стиска. Зърната й набъбнаха, втвърдиха се и от притока на кръв добиха цвета на зряла черница. Той ги дръпна напред, колкото позволяваха, и ги пусна обратно. Те се върнаха все едно бяха от еластична гума.

— Надявам се да ти е забавно — опита се строго да му се скара тя, но гласът й бе дрезгав от желание.

— Не си спомням изобщо някога да ми е било по-забавно — целуна я по рамото той. — Кожата ти е толкова бяла и гладка.

Спусна пръстите си от зърната й надолу, към пъпа. Беше вдлъбнат, бял и топъл като нагрят от слънцето мрамор.

— Намираш ли ме за дебела? — зададе тя вечния женски въпрос.

— Ще убия всеки, който отговори с „да“ — предупреди я той.

Разкопча колана на полата й и бавно я смъкна надолу по бедрата й. Дрехата се свлече около глезените й и тя изрита обувките си с високи токчета.

Бикините й бяха от бял сатен с малка дантелена апликация във формата на сърце отпред. В огледалото се виждаше намек за интимно окосмяване през дантелата. Той прекара пръсти по сатена, а тя прошепна, останала без дъх:

— Това не е галене, а мъчение.

— Край на изтезанията — обеща Хектор, дръпна ластика на бикините й и вмъкна ръка под сатена. Тя раздели крака, за да му даде достъп.

— Толкова добре е смазана — прошепна той.

— Това е нейният начин да каже: „Здрасти, толкова е хубаво най-сетне да се запознаем“ — обясни Джо.

— Ще ти призная, че тук има още един, който отчаяно желае да й бъде представен — пошегува се той.

— Не е необходимо да ми обясняваш кого имаш предвид — отговори тя. — От известно време насам усещам незримото му присъствие.

— Много е невъзпитан. Моля те да го извиниш, че така се бута и вре навсякъде.

— „Бута се“… — засмя се тя. — Това ми харесва. А завирането е още по-добро. Мисля, че тя с удоволствие ще се запознае с него. Имаш ли нещо против да ги представя взаимно?

— Моля те, заповядай — покани я той и тя се обърна в ръцете му с лице към него.

Целуна го и дръпна надолу ципа на панталона му.

— Божичко! — изведнъж възкликна.

— Какво има? — изненада се той.

— Това беше възклицание на радост, а не на смут. Знаех, че ще е голям, но не съм си представяла, че ще бъде толкова… грамаден. Проблемът сега е, че си прекалено облечен, затова ще се погрижа по въпроса…

С една ръка дълбоко в отвора на разкопчания му панталон и с друга върху гърдите му, тя го принуди да отстъпи назад, докато краката му не опряха в леглото, после го натисна да легне.

— Стой така… — заповяда му. — Не мърдай! — После коленичи, развърза и събу обувките, а след тях и чорапите му. След това хвана дъното на панталона и нареди: — Повдигни си задника, приятел!

Когато той се подчини, Джо дръпна панталона с театрален замах и без забавяне повтори същото с гащетата. Отстъпи крачка назад, завъртя на пръст над главата си боксерките му и се изкиска като ученичка: