Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
Нямаше време да облъчат бялата кръв.
— Нагоре! — извика Сетракян и тръгна покрай стената към друго извиващо се нагоре стълбище с изящно перило от ковано желязо. Духът на стария мъж беше корав, но силите му се изчерпваха. Еф го подмина и излезе горе. Погледна надясно и наляво. На смътната светлина видя довършени дървени подове и недовършени стени. Но никакви вампири.
— Разделяме се — заяви старецът.
— Шегуваш ли се? — удиви се Фет, хванал го под мишниците, докато го издърпваше нагоре. — Никога не се делим. Това е първото правило. — Развъртя двете лампи в кръг, побеснял. — прекалено много филми съм гледал, за да изляза така.
Едната лампа запращя. Крушката на нажежения уред се пръсна и пламна. Фет я пусна и потуши пламъците с ботуша си. Вече беше само с една.
— Колко още ще издържи батерията? — попита Еф.
— Недостатъчно — каза старецът. — Той ще ни изтощава така, ще ни кара да го гоним, докато се стъмни.
— Трябва да го спипаме в капан — каза Фет. — Като плъх в тоалетна.
Старецът изведнъж се спря. Извърна глава към някакъв звук.
Сърцето ти е слабо, стари клетнико. Чувам го.
Сетракян замръзна на място, стиснал сабята си в готовност. Озърна се наоколо, но от Тъмния нямаше и следа.
Удобно оръжие си си направил.
— Не го ли познаваш? — изрече задъхано на глас Сетракян. — То е на Сарду. Момчето, чието тяло взе.
Еф се доближи до стареца разбрал, че говори с Господаря.
— Къде е тя? — изрева той. — Къде е жена ми?
Господаря го пренебрегна.
Целият ти живот водеше дотук. Ще се провалиш отново.
— Ще вкусиш среброто ми, стригои — изрече Сетракян.
Ще вкуся теб, стари човече. Теб, и непохватните ти апостоли.
Господаря нападна отзад и отново събори Сетракян на пода. Сабята на Еф изсвистя мигновено към вихъра, който усети. Направи два замаха напосоки. Когато издърпа острието видя, че по върха е полепнало бяло.
Беше наранил Господаря. Порязал го беше поне.
Но в мига, в който го осъзна, Господаря се върна и го блъсна в гърдите с хищната си ръка. Еф усети как краката му изхвърчаха от пода, гърбът и раменете му се блъснаха в стената, мускулите му изригнаха от болка и тялото му се смъкна на една страна.
Фет замахна напред с лампата си, а Сетракян, вдигнал се на коляно, посече към чудовището, за да го отблъсне назад. Еф се превъртя колкото може по-бързо, стегна се да поеме новия удар… но такъв не последва.
Бяха отново сами. Усещаха го. Никакъв звук, освен подрънкването на строителните лампи по тавана, които се люшкаха в подножието на стълбището.
— Посякох го — каза Еф.
Сетракян се изпрани на крака, подпирайки се на сабята си. Едната му ръка бе пострадала и висеше отпусната. Закрета към следващата площадка нагоре по стълбището.
По недовършените дървени стъпала имаше петна бяла вампирска кръв.
Измъчени, но изпълнени с решимост, тримата се заизкачваха нагоре. Тук бяха покоите на Боливар, в горния етаж на по-високата от двете свързани сгради. Влязоха в спалната половина, търсейки вампирска кръв по пода. След като не видяха такава, Фет заобиколи разхвърляното легло до прозорците на отсрещната стена, дръпна тежките пердета и пусна вътре косата слънчева светлина. Еф погледна в банята. Оказа се далеч по-голяма, отколкото бе очаквал и с насрещни огледала в златни рамки, които го отразяваха до безкрайност. Цяла армия Ефраимовци, стиснали саби в ръцете си.
— Насам — изпъшка Сетракян.
Върху черното кожено кресло в стаята за пресконференции изпъкнаха пръски бяла кръв. Под тежките завеси на входовете на източната стена прозираше мека светлина. Зад тях се открои покривът на по-ниската свързана сграда.
Там намериха Господаря, застанал сред стаята. Прояденото му от червеи лице се надвеси отгоре. Черните като оникс очи се взряха в тях с опасната дневна светлина зад него. От ръката му и по издължената му длан бавно и неравномерно се стичаше искряща бяла кръв, която капеше на пода от върха на пъклено изкривения му пръст. Сетракян закуцука напред. Сабята му се влачеше зад него и драскаше по земята. Спря се и вдигна със здравата си ръка сребърното острие срещу Господаря. Сърцето му биеше учестено в гърдите.
— Стригои.
Господаря в първия миг го изгледа с безразличие, демонично величествен с очи като две тъмни луни, плувнали в кървави облаци. Единственото, което издаваше затруднението му, беше възбуденият гърч на кръвните паразити под нечовешкото му лице.