Орки
- Автор: Николс Стэн
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-673-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Орки». Краткое содержание книги:
Но вгледай се внимателно в това чудовище. И ще видиш, че ти самият си чудовище. Зная, че се боиш от мен. Но и зная, че съм спечелил уважението ти.
Чуй сега историята ми. Почувствай как тупти сърцето ми и бъди благодарен. Бъди благодарен, че не ти, а аз нося меч. Бъди благодарен на орките, родени за войни, предопределени да побеждават и да осигуряват мир на всички.
Тази книга ще промени завинаги отношението ти към орките.
Страк съжаляваше, че не бяха уточнили къде да се чакат, но причината бе, че не познаваха добре района. Наложи се да поемат бавно покрай гората, с надеждата да зърнат другарите си.
Както винаги, Хаскеер пръв започна да мърмори:
— Ако питате мен, губим си времето. Защо не почакаме до сутринта?
Този път Койла се съгласи с него.
— Мисля, че е прав. На светло ще е по-лесно.
— И без това закъсняхме — отвърна Страк. — Най-добре да ги намерим колкото се може по-бързо. Добре, ще обикаляме още час. Ако не се получи, спираме.
След тези думи Хаскеер само започна да мърмори повече. Повели конете, те навлязоха в един гъст храсталак. Вече чуваха шума на вълните на около стотина стъпки по-нататък.
— Може да не са стигнали дотук — подметна Хаскеер.
— Какво искаш да кажеш? — попита го Джъп.
— Ами те са малцина. Всичко може да им се е случило.
— Ние също сме малцина — припомни му Страк, — а пристигнахме.
— Дали пък не са отишли в Дроган да преговарят с кентаврите? — попита Койла.
— Ще видим. Сега млъкнете. Наоколо може да се спотайват врагове.
Яздиха десетина минути мълчаливо, когато иззад шубраците долетя шум. Орките наизвадиха мечове. В тъмното изникнаха две черни фигури.
— Елдо! Носкаа! — възкликна Койла.
Размениха си поздрави и прибраха оръжията. След това двамата оръженосци ги поведоха към скрития в шубраците лагер.
Алфрей дойде да ги посрещне и се ухили, като видя Койла. Подаде й ръка.
— Щастлив съм, че си отново сред нас, десетник! Страк, Джъп!
— И аз съм тук — изръмжа Хаскеер.
Алфрей го погледна навъсено.
— Да, но от теб очаквам обяснения.
— Ще ги получиш — обеща Страк. — Но не бързай да му се сърдиш. Как мина вашето пътуване? Случи ли ви се нещо интересно?
— Почти нищо — отвърна Алфрей.
— Е, ние пък имаме много да ви разказваме — засмя се Джъп.
— Елате да се нахраните и да си починете. Като ви гледам, имате нужда и от двете.
Дружината се събра отново. Оръженосците се прегръщаха, тупаха се по гърбовете и си разменяха поздравления. Раздадоха храна и напитки и всички се събраха около огъня. След като приключиха с новините, подхванаха въпроса с кентаврите.
— Още не сме ги виждали — докладва Алфрей. — Не посмяхме да навлизаме в тяхната територия. Решихме да останем тук и да наблюдаваме.
— Правилно сте постъпили — одобри Страк.
— И какво ще правим сега?
— Ще опитаме с мир. С тях нямаме какво да делим. Пък и те са повече от нас и са на своя територия.
— Звучи разумно. Не забравяй само, че макар да не се гневят лесно, никога не прощават на враговете си.
— Точно затова предлагам да идем открито и да преговаряме.
— И ако не отстъпят, тогава какво? — попита Хаскеер.
— Тогава ще потърсим други начини. Дори това да означава враждебни действия, какво пък, от малки сме свикнали да воюваме. Но първо дипломацията. — Той се надигна и втренчи поглед в Хаскеер. — Няма да допусна неподчинение. Ще действаме както аз реша. Ще нападнем само по моя заповед.
Всички кимнаха, с изключение на Хаскеер.
Алфрей протегна ръце към огъня. От устата му излизаха облаци пара.
— Става все по-студено — промърмори той.
Страк се загърна в куртката си и кимна.
— Жалко, че не разполагаме със зимна екипировка.
— Тази сутрин видяхме стадо лембари. Помислих си, че няма да е зле ако убием няколко за кожи. Все още ги има в изобилие по тези места, та няма да е трудно да свършим тази работа.
— Хубава идея. Тъкмо ще си набавим и прясно месо. Но сега не е добре да се навлиза в гората — по тъмно може да се натъкнем на засада. Ще тръгнем рано сутринта, а след лова продължаваме за Дроган.
Станаха рано призори.
Страк реши лично да поведе ловната група. Джъп и Хаскеер поискаха да идат с него. Взеха още Зода, Хустук, Гледег, Вобе, Бохсе и Орбон. Решиха да се разделят на два по-малки отряда, за да не подплашат дивеча.
Тръгнаха пеша. Лембарите не само имаха добре развит слух, но и щяха да надушат конете отдалече.
Малко преди да се отправят на лов, Алфрей дръпна Страк настрани.
— Мисля, че трябва да оставиш звездите при мен — рече той.
— Защо? — изненада се Страк.
— Колкото повече събираме, толкова по-ценни стават. Ами ако по време на лова ги изгубиш? Смятам, че трябва да постъпим по същия начин и с пелуцида. Какво ще кажеш да го разпределим между офицерите? Без Хаскеер естествено.
— Ами…
— Да не си мислиш, че ще постъпя като Хаскеер и ще избягам с тях? С две трети от дружината?