Говорителя на мъртвите
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Говорителя на мъртвите». Краткое содержание книги:
След ужасната битка Ендър Уигин изчезва и на негово място се появява Говорителя на мъртвите, чийто мощен глас разкрива истината за Войната с бъгерите. И ето че сега, много години по-късно, е открита втора извънземна раса. И отново поведението на извънземните е непонятно и плашещо… отново умират хора. Само Говорителя на мъртвите, който всъщност е Ендър Уигин Ксеноцида, ще има смелостта да разнищи загадката и да стигне докрай.
Ще дойде тук. След трийсет години. Аз ще бъда по-възрастен, отколкото е тя сега. Ще дойде тук. Дотогава и аз ще имам семейство. Моите и на Новиня деца, ако ги имаме, ще са пораснали, като нейните.
И тогава, като си помисли за Новиня, той се сети за Миро, сети за онова, което Олядо бе предложил преди няколко дена — през деня, когато бяха открили мястото за гнездо на Царицата на кошера.
— Ще имаш ли много-много против — рече Ендър, — ако изпратя някой да ви пресрещне по пътя?
— Да ни пресрещне ли? В дълбокия космос? Не, не пращай никого, Ендър — прекалено голяма жертва е да идва толкова далеч, след като компютрите могат да ни водят чудесно…
— Не е толкова заради вас, макар че бих искал да се запознаете с него. Той е един от ксенолозите. Беше тежко ранен при нещастен случай. Известна мозъчна травма — нещо като тежък мозъчен удар. Той е… той е най-умният на Лузитания, това твърди човек, на чиято преценка вярвам, ала е изгубил всичките си връзки с живота тук. По-късно обаче ще ни е необходим. Когато пристигнете. Той е много добър човек, Вал. Може да бъде доста полезен в образоването ви през последната седмица на пътуването ви.
— Може ли твоят приятел да ни даде курса за срещата? Ние сме добри навигатори, но само в морето.
— Джейн ще въведе преработената навигационна информация в корабния ви компютър, след като отлетите.
— Ендър… за теб това ще означава трийсет години, докато за мен… ще те видя само след няколко седмици.
Тя се разплака.
— Може и аз да дойда с Миро да ви посрещна.
— Недей! — рече тя. — Искам да бъдеш колкото е възможно по-стар и свадлив, когато пристигна. Не мога да те понасям, като виждам един трийсетгодишен хлапак на терминала си.
— Трийсет и пет годишен.
— Ще си стоиш там, докато не дойда! — настоя тя.
— Добре — отвърна той. — А пък Миро, момчето, което ти пращам… Приеми го като мой син.
Тя кимна сериозно:
— Времената са толкова опасни, Ендър. Бих искала и Питър да бе с нас.
— А аз — не. Ако той ръководеше нашето малко въстание, щеше да свърши като Хегемон на всичките Сто свята. А ние просто искаме да ни оставят на мира.
— Може би едното не е възможно без другото — рече Вал. — Но ще се покараме за това по-късно. Довиждане дотогава, скъпи братко.
Той не отговори. Просто я гледаше, гледаше я, докато тя не се усмихна кисело и не изключи връзката.
Не се наложи Ендър да казва на Миро да замине; Джейн вече му бе съобщила всичко.
— Значи сестра ти е Демостен? — попита Миро. Ендър вече беше свикнал със заваления му говор. Или може би речта му се бе пооправила малко. Както и да е — не беше толкова трудни да го разбира.
— Ние сме талантливо семейство — отвърна Ендър. — Надявам се да ти хареса.
— И аз се надявам тя да ме хареса — усмихна се Миро, ала изглеждаше малко поизплашен.
— Казах й да мисли за теб като за мой син.
Миро кимна:
— Знам. — И сетне добави малко предизвикателно: — Тя ми показа разговора ти с нея.
Ендър усети как вътрешно се смръзва. Чу гласа на Джейн в ухото си:
— Трябваше да те попитам — рече тя. — Но сам знаеш, че щеше да се съгласиш.
Но Ендър не се противеше толкова на нахлуването в личния си живот. Обезпокоен бе от факта, че Джейн бе станала тъй близка с Миро. Свиквай с това, рече си той. Той е човекът, когото тя сега търси.
— Ще ни липсваш — рече Ендър.
— Вече липсвам на онези, на които бих липсвал — отвърна Миро, — защото те вече ме мислят за умрял.
— Необходим си ни жив — рече Ендър.
— Когато се върна, ще съм още само на деветнайсет години. И с увреждане на мозъка.
— Пак ще си Миро, умен, обичан и заслужаващ доверие. Ти започна това въстание, Миро. Оградата падна заради теб. Не заради някаква велика кауза, а заради теб. Не ни подвеждай.
Миро се усмихна, ала Ендър не разбра дали изкривените му устни се дължаха на парализата, или защото усмивката му беше горчива, отровна.
— Кажи ми нещо — рече Миро.
— Ако аз не го направя — отвърна Ендър, — ще го направи тя.
— Не е трудно. Искам само да разбера за какво умряха Пипо и Либо. За какво им оказаха тази чест прасенцата?
Ендър разбираше по-добре, отколкото самия Миро: разбираше защо момчето държеше толкова много на този въпрос. Миро бе узнал, че всъщност е син на Либо броени часове, преди да прехвърли оградата и да изгуби бъдещето си. Пипо, а сетне Либо, после и Миро; баща, син и внук; трима ксенолози, които бяха изгубили бъдещето си в името на прасенцата. Миро се надяваше, че като разбере защо бяха загинали предците му, би могъл да види по-голям смисъл и в собствената си саможертва.