Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Год: WebKniga
- ISBN: 978-5-9691-1052-6
- Переводчик: Иван Дойчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)». Краткое содержание книги:
От четвъртото обвинение неумолимо произтича и пето: есерите смятат да получат техническите средства за замисленото взривяване срещу пари, отпуснати им от съюзните представители (за да не дават златото на Вилхелм, те искат да вземат пари от Антантата) — а това е вече краен предел на предателството! (За всеки случай Криленко подмята, че есерите са били свързани и с щаба на Лудендорф148, но разбрали, че са направили погрешно сметката си, и се отдръпнали.)
Оттук вече е съвсем близко до шестото обвинение: през 1918 г. есерите са били шпиони на Антантата! Вчера революционери — днес шпиони! — тогава такова нещо е имало ефекта на бомба. Оттогава в редица процеси това е набивано до втръсване.
Е, и седмо, и десето — сътрудничеството им със Савинков или с Филоненко, или с кадетите, или със „Съюза за възраждане“, и дори със студентите контета, че и с белогвардейците.
Та цялата тази верига от обвинения е добре прокарана от прокурора. (Връщат му това прозвище преди процеса.) Дали след дълго седене в кабинета или внезапно озарение зад катедрата, но той намира тук сърдечно-състрадателната, обвинително-дружествената нотка, която в следващите процеси ще звучи все по-уверено и по-често и която през 1937 г. ще даде зашеметяващи резултати. Тази нотка е — да се намери единство между съдещите и съдените — и срещу целия останал свят. Мелодията се изпълнява на най-любимата струна на подсъдимия. От обвинителната катедра на есерите се говори: нали ние с вас сме революционери! (Вие и ние — това сме ние!) Как сте могли да паднете толкова ниско, че да се обедините с кадетите? (Направо сърцето ви се къса!) С офицерите? Да учите студентските контета на вашата блестящо разработена техника за конспирация?! Такъв е особеният характер на октомврийския преврат: да обяви война на всички партии едновременно и в същото време да им се забрани да се обединяват помежду си: „Не те закачат — стой настрани!“
Сърцата на някои подсъдими наистина трепват: как са могли да паднат толкова ниско? Проявеното от прокурора съчувствие в светлата съдебна зала разтърсва доведения от килията затворник.
Криленко намира още един логичен довод (той ще свърши добра работа на Вишински срещу Каменев и Бухарин): при влизането ви в съюз с буржоазията вие сте получавали от нея парична помощ. Отначало сте вземали за делото, в никакъв случай не за партийни цели — а къде е тук разграничителната черта? Кой ще я определи? Да не би пък делото да не е партийна цел? И така, вие сте паднали дотам: вас, партията на социалистите революционери, да ви издържа буржоазията?! Къде е вашата революционна гордост?
Има всички основания за най-тежко, че и отгоре, наказание — и Трибуналът може вече да се оттегли на съвещание, да тръсне на всекиго заслуженото, но ето ти беда:
— всичко, в което е обвинявана сега партията на есерите, се отнася за 1917 и 1918 г.;
— през февруари 1919 г. партийният съвет на есерите решава да прекрати борбата против болшевишката власт. (Дали изнемогнали от борбата, дали не и под влияние на социалистическата си съвест?) И на 27 февруари 1919 г. болшевишкото правителство амнистира есерите за цялото им минало. Партията е легализирана, излиза от нелегалност — а две седмици след това започват масови арести и цялото й ръководно ядро е вкарано зад решетките в познатия ни стил;
— оттогава те не водят открита борба, а и не биха могли да водят каквато и да е борба, понеже са по затворите (ЦК е хвърлен в Бутирки и, кой знае защо, не бяга, както е правел обикновено в царско време), така че след амнистията не са могли да извършат нищо досега — до 1922 г.
Как да се излезе от това положение?
Не стига, че не водят борба, ами дори признават властта на Съветите! (Тоест отрекли са се от своето бивше Временно правителство, а и от Учредителното събрание.) И само дето молят за повторни избори за тези Съвети с право на агитация от страна на партиите. (И дори тук на процеса подсъдимият Генделман, член на ЦК, дръзна да каже: „Дайте ни възможност да се ползуваме от цялата гама на тъй наречените граждански свободи — и ние няма да нарушаваме законите.“ Да им се дадели свободи, че и в „цялата гама!“)
Усещате ли? Ето къде се показва враждебната буржоазна свирепа муцуна! Бива ли така? В такъв сериозен момент! Когато сме заобиколени от врагове! (И след двадесет, и след петдесет, и след сто години пак ще бъдем заобиколени.) А на тях, кучите синове, им дай свободна агитация на партиите?!
148
Ерих Лудендорф (1865–1937) — немски генерал, фактически ръководител на военните действия на Източния фронт през 1914–1916 г. Ръководител на фашисткия преврат от 1923 г. в Мюнхен. — Б.пр.