Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

Тогава др. Седелников пише статия в „Экономическая жизнъ“: „Предвид вълнуващите общественото мнение слухове за катастрофалното състояние на водопровода“ той съобщава много нови тревожни слухове и дори че водопроводът изпомпва водата под земята и „съзнателно подмива фундамента на цяла Москва“ (положен още от Иван Калита). Извикват комисия от Московския съвет. Тя намира: „Състоянието на водопровода е удовлетворително, техническото ръководство е рационално.“ Олденборгер опровергава всички обвинения. Тогава Седелников обявява благодушно: „Аз си поставях за задача да вдигна шум около въпроса, пък после спецовете да се разбират.“

И какво им остава на работническите вождове? Какво е последното им, но сигурно средство? Донос във ВЧК! Седелников това и прави! Той вижда „картината на съзнателното разрушаване на водопровода от Олденборгер“, не се съмнява, че „на водопровода, в сърцето на Червена Москва, има контрареволюционна организация“. Отгоре на всичко и катастрофалното състояние на Рубльовската кула!

И тук Олденборгер допуска нетактична грешка, безгръбначна и двойствено интелигентска: „провалят“ му поръчката за нови котли от чужбина (а старите в Русия сега е невъзможно да се поправят) — и той се самоубива. (Много нещо му се струпва ни главата, че отгоре на всички му липсва и закалка.)

Делото не е пропиляно, и без Олденборгер може да се изнамери контрареволюционна организация, рабкриновците се залавят да разкрият всичко. Два месеца вършат някакви потайни маневри. Но духът на започващия НЕП е такъв, че „трябва да се даде урок и на едните, и на другите“. Така че успоредно се води и процес във Върховния трибунал. Криленко е прекомерно суров. Криленко е прекомерно неумолим. Той разбира: „Руският работник, естествено, е бил прав, когато във всеки не свой е виждал по-скоро враг, отколкото приятел“, но „при по-нататъшните промени в нашата практическа и обща политика ние ще трябва да правим може би още по-големи компромиси, да отстъпваме и да лавираме; партията може би ще се окаже принудена да избере тактическа линия, против която ще започне да възразява логиката на честните самоотвержени борци“ (стр. 458).