Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Това ли е — сухо попита тя, — или имаш и други заповеди?
— Само още една. Следващия път, когато ме поканиш да вляза, по-добре е да си сигурна, че искаш да остана! — Погледът му се спря на меките й устни. — Сега си отивам у дома, докато още съм в състояние да шофирам.
Най-сетне Саманта разбра какво казваше той… и какво правеше. Погледна го с обич и тихо промълви:
— Лека нощ. Ще ти се обадя, когато взема решение и когато съм готова да те поканя в дома си, Мак.
Затвори вратата и се облегна на нея. Все още държеше мобифона си. Набра номера на Мичъл и зачака… Искаше… той да слезе с асансьора, всъщност изчака почти минута, за да е сигурна, че се намира във фоайето на сградата. Едва тогава натисна бутона за свързване, който щеше да накара мобилният му телефон да завибрира.
Той вдигна на секундата:
— Маккорд.
— Мак?
— Да?
— Реших.
— Отвори вратата.
Сам го послуша и отстъпи изумена. Той стоеше на същото място. Беше се подпрял на касата на вратата както преди, само че сега държеше собствения си телефон. Не се усмихваше. Наблюдаваше я напрегнато. Сам неуверено попита:
— Искаш ли да влезеш?
Той пристъпи вътре в жилището и затвори вратата. Сам разтвори халата си и го остави да се плъзне надолу.
Погледът му проследи ефирния полет на дрехата. После Мак рязко и силно придърпа красивата жена в прегръдката си.
— Времето ти току-що изтече, Сам — предупреди я, докосвайки устните й със своите.
— Какво? — прошепна тя и плъзна ръце около врата му.
— За да решиш за нас.
— Никога няма да променя мнението си — обеща тя и потъна в безкрайния сладостен миг, преди да изгуби способност да се владее.
В болницата Майкъл гледаше по телевизията краткото изявление на лейтенант Мичъл Маккорд.
„Кметът Еделман ще направи кратко изявление след малко — каза детективът. — Като служител на реда обаче искам публично да благодаря на господин Валенте… и да изразя възхищението си от невероятното му търпение.“
Лий плъзна ръка в неговата и каза с усмивка:
— Мисля, че трябва да изпратим билети за представлението на него и на Саманта Литълтън. Може и да ги поканим на вечеря, ти как мислиш?
— Вечеря в Париж — отвърна той и се засмя.
Седемдесет и пета глава
— Прекрасен дом — възкликна Къртни, когато О’Хара я въведе в гостната в апартамента на Майкъл Валенте на Сентръл Парк Уест. След смъртта на Джейн Сербинг преди три седмици Лий се беше преместила при Майкъл и беше настояла Хилда и Джо да отидат при нея, за да наблюдава възстановяването им. — Сутринта се обадих на Лий да я попитам дали може да намина. Тя тук ли е?
— В кухнята е. Опитва се да разубеди Хилда да не бърше праха по касата на вратата, докато не се почувства по-добре — с раздразнение отвърна той.
— Господин Валенте няма ли си камериерка?
— Има, разбира се, но Хилда я разкара преди седмица. Тази жена навсякъде вижда прах.
— А ти как си?
— Засрамен. Куршумът едва ме одраска, а аз получих сърдечен пристъп.
— Не — оспори Къртни и го хвана под ръката, докато вървяха към кухнята. — Получил си пристъпа, защото си се уплашил за Хилда. Май си падаш по нея.
— Не е вярно! Тя е най-властната жена, която съм срещал. Но поне ме оставя да цепя картите, когато играем джин.
— Ти никога не си искал да цепиш, когато играеше с мен, затова и никога не съм ти предлагала.
— Защото бързах да загубя всичките си пари от пенсионния фонд, та да се свърши веднъж завинаги. С Хилда поне има шанс да побеждавам от време на време.
Къртни кимна разсеяно, занимаваше я нещо друго.
— Получих покана за сватбата на Лий и Майкъл. Остават още три седмици, но им донесох сватбен подарък. Или ще им хареса, или ще ме намразят до края на живота си.
Джо рязко спря.
— Какво искаш да кажеш?
— Нося един вестник — загадъчно отвърна момичето, после нервно се засмя и влезе в кухнята. Забеляза Хилда и подхвърли: — О’Хара току-що ми каза, че е открил как да те измами на карти, когато цепи тестето.
Икономката невъзмутимо се извърна с ръце на кръста.
— Ще го имам предвид.
— А така — рече Къртни и седна на един стол до масата, на която Лий преглеждаше пощата. — Къде е Брена? Защо не се занимава с писмата?
Лий прегърна момичето и отвърна на въпроса й:
— Има среща.
— Как върви подготовката на сватбата?
Младата жена се засмя:
— Поканили сме стотина души, но ще дойдат повече. Там ще бъдат кметът и съпругата му, също така и сенатор Холенбек и жена му. Управителят на „Плаза“ е решил да ни осигури специална охрана, обаче кметът и сенаторът се противят. Организаторът на банкета иска да се спрем на по-просторна зала, което се опитвам да избегна. Майстор — готвачът си скубе косата заради някои от нещата, които искам да се приготвят. Лелята на Майкъл заплашва да го изгони и сама да се заеме с ястията. — Къртни нищо не каза, дори не се усмихна и Лий разтревожено я попита: — Какво има?