Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
„Някой тук да знае какво значи «смислен»? Внимавайте, остава ви само един въпрос.“
„Лейтенант Маккорд, ще коментирате ли отношенията между Лий Манинг и Майкъл Валенте?“ — чу се женски глас.
Усмивката му бе спокойна и иронична.
„Някой от присъстващите въобще може ли да си представи защо ще ми е да правя подобно нещо?“
След тези думи той се отдалечи от микрофоните и от тълпата от репортери, оператори и зяпачи.
Сам отново натисна бутона за превъртане, докато се чудеше дали той е толкова неотстъпчив спрямо подчинените си, в случая — тя, които престъпваха заповедите му, колкото бе неотстъпчив към глупостта и посредствеността.
Тази мисъл все още я измъчваше, когато се чу звънецът на входната врата. Сигурно беше Мак. Сам се втурна към вратата. Портиерът щеше да спре всеки, който не бе служител на реда, и щеше да й се обади, преди да пусне някого да се качи до апартамента й.
Забрави, че носеше полупрозрачна роба, и отключи вратата, докато се взираше през шпионката. После отвори рязко вратата.
Мак се бе облегнал на касата на вратата със загадъчно изражение на лицето. Думите му бяха не по-малко объркващи:
— Винаги ли отваряш вратата, без да видиш кой е отвън?
— Знаех, че си ти.
— Добре, защото не ми се ще да си мисля, че отваряш на всеки, докато си облечена… така.
Сам срамежливо се загърна в халата и затегна колана.
— Това е роба — обясни тя. После се засмя на глупавите си думи и отстъпи назад. — Ще влезеш ли? — попита.
— Не.
Тя го зяпна изненадана.
— Тогава защо си дошъл?
Той свали ръка и Сам видя, че държи мобилния й телефон.
— За да ти върна това. И да се уверя, че си добре, след… онова, което се случи.
Саманта не бе сигурна дали той говори за стрелбата по Сербинг, или за отношението си, когато разбра, че е казала всичко на Шрадер и Уомак. Загледа се в него, докато се питаше защо всичките й трикове за справяне с мъжкия пол никога не действаха при Мичъл Маккорд. Случаят „Манинг“ беше приключил и двамата можеха свободно да се срещат, ала явно той бе размислил по въпроса или пък искаше да й натрие носа заради неподчинението й. А може би просто беше изтощен от дългия и изпълнен е опасности и премеждия ден.
— Добре съм — увери го тя и си взе телефона. — Гледах интервюто ти и изявлението на кмета — допълни. — Изглежда, вече си победил в битката за подкрепата на кметството.
Той кимна и погледът му се плъзна по мокрите кичури, разпилени по нежните рамене. Сетне се отдръпна от вратата.
— Така изглежда.
Саманта реши да остави непредвидимия мъж, застанал пред входната й врата, да си тръгне. Затова се изненада, като се чу да казва:
— Да не ми се сърдиш, задето казах на Шрадер и Маккорд за Труманти?
— Бях ти сърдит, но по-рано.
Това преля чашата. Сам никога не си изпускаше нервите, освен когато Мичъл Маккорд бе наблизо. Скръсти ръце, облегна се на вратата и рече:
— Тогава по-добре да не бяхме започвали тази връзка, Мак, защото има нещо за мен, което не знаеш.
— Какво?
— Имам мозък. Всяка сутрин, когато се събудя, той също се събужда и започва да работи. Не знам защо, но така прави винаги. И понеже ти не ми беше забранил да говоря с Шрадер и Уомак, аз реших да им кажа всичко. Реших, че е правилно, и го направих. Съжалявам — промълви сломена и нетърпелива да остане сама в дома си. — Наистина. Благодаря ти, че се отби да ми върнеш… — Размаха мобилния телефон, усмихна се, за да му покаже, че не е разстроена, и понечи да затвори вратата.
Той я подпря с ръка.
— Сега аз имам въпрос. Всъщност два. Първо, да не би да ми се сърдиш, че не искам да вляза?
— Не.
— Добре. Защото правя и невъзможното да спазя уговорката ни от вчера. Бяхме си определили време до края на делото „Манинг“, но не знаех, че то ще приключи толкова бързо. И понеже така и така отворихме дума за това — мисля, че „тогава по-добре да не бяхме започвали тази връзка“ означава, че за теб тя е била или просто мимолетен флирт, или че си решила да сложиш край на всичко. Кое от двете?
На Сам й идеше да се засмее истерично. Вече въобще не разбираше какво се случва.
— Искам отговор, Сам — настояваше той.
— В такъв случай май ще си избера „мимолетен флирт“.
— Повече не говори така. — Маккорд като че ли се поуспокои малко.
— Не заповядвай, лейтенанте! Не и за неща от личния ми живот. Каза, че имаш два въпроса, кой е вторият?
— Гола ли си под тази роба?
Сам примигна объркано.
— Да. И какво от това?
Той поклати глава и отстъпи назад.
— Не мога да повярвам, че ми задаваш този въпрос? Снощи едва се контролирах, а имах доста основателна причина да го направя. Сега нямам причини да се въздържам, с изключение на нашето споразумение, което имам намерение да спазя. Когато си готова с отговора, тогава ме покани вътре.