Нощта на снайпера
- Автор: Хънтър Стивън
- Серия: Bob Lee Swagger #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощта на снайпера». Краткое содержание книги:
Боб Лий Суагър не иска да буди демоните от миналото — когато баща му загива, той е едва 10-годишен и убийството променя завинаги живота му. Но докато преглежда старите бележници на своя баща, Боб открива очебийни разлики между официалната версия и записките на Ърл Суагър за последния случай, който е разследвал в деня на смъртта си. Връщането на Боб Лий Суагър и Ръс Пюти в градчето Блу Ай, където се е случило всичко преди 40 години, има ефекта на взривила се бомба. И първите, които ги пресрещат по пътя, са десет тежко въоръжени наемници. Боб Десетката отново е на огневата линия…
Ред се качи на огромния мерцедес С класа и зави надясно, надолу по „Клиф Драйв“ и после обратно към града вместо наляво към неговата голяма бяла къща, извисяваща се над летището. На половината път той се обади на класиралата се на второ място.
— Ало?
— Бет, скъпа, изникна нещо. Трябва да се погрижа за един тази нощ.
— Скъпи, добре ли си?
— Да. И скоро ще бъда още по-добре.
— Сигурен ли си?
По дяволите, тази вечер дори тя го дразнеше.
— Да! Всичко е наред. Знаеш ли какво искам да направиш? Планирай почивка. Една хубава почивка с цялото семейство. Двете семейства. Например Хавай. Ще наемем цял остров само за нас. Дори и майка ти. Съгласна ли си?
— Да, Ред, скъпи мой.
— Брат ти. И той може да дойде. Това е, мила.
Той затвори, пресече „Роджърс“ и пое към града, на следващото кръстовище зави надясно и подкара по ставащия все по-съмнителен булевард „Мидланд“, докато най-накрая не стигна до „Нансис“. Мястото му за паркиране както обикновено беше празно и той свърна в него. Когато изскочи от колата, двамата му телохранители се появиха сякаш от нищото и заеха позиция до него.
Той блъсна вратата да се отвори и около шестима тъжни пияници и четирима мрачни играчи на билярд вдигнаха поглед към неговото великолепие и се изгубиха в него. Той бързо мина през тях, казвайки на Фред, нощния барман, само една дума:
— Кафе!
В леговището си се почувства по-спокоен. Тук най-сетне светът беше достатъчно малък и добре познат, за да бъде напълно управляем. Той седна на старото бюро на баща си. Почувства се удобно. Постави сгъваемия си телефон на зелената попивателна хартия пред себе си и се опита със силата на волята си да го накара да звънне: Телефон! Звънни! Но за разлика от топката за голф от късния следобед той не му се подчини. Какви ли приключения криеше в себе си? Каква необикновена битка, какъв акт на скверно насилие, избавление или разрушение?
Той се опита да го изключи от съзнанието си, като започна да измисля план, ако се провалеше напълно.
Суагър остава жив. Суагър убива двамата мъже. Не, още по-лошо, Суагър хваща бедния Дуейн, който изплюва камъчето за връзката с Бама. Каква ще бъде следващата стъпка на Суагър?
Ще тръгне да ме преследва, осъзна Ред.
Той се показа навън и помаха на телохранителите си.
— Много е вероятно — каза им той — през следващите няколко дни да започне да ме преследва един много корав мъж. Не е сигурно, но е възможно. Затова трябва да сте във върхова форма. Разбрано?
— Да, сър — отговори по-разговорливият.
— Минаваме в състояние едно. Пълен вариант. Ще имаме нужда от помощни екипи, въздушно наблюдение, детектори за движение, всички екстри. Няма да се предам без битка.
— Ще го пипнем, сър.
Може би, помисли си той, така ще бъде по-добре. Изправи се срещу него, направи го, свърши с това. Той и Суагър, мъж срещу мъж.
После се изсмя.
Суагър беше прекалено добър. Това би било самоубийство. Погледна телефона.
— Мамка ти, звънни!
Но той не пожела.
Часовете се изнизваха. Изчете вестниците, опита се да поработи по счетоводните си книги, изпи много кафе, погледа телевизия на един овехтял черно-бял апарат. Май дори подремна малко, защото по едно време беше тъмно, а после изведнъж започна да се зазорява. Той излезе и погледна надолу по спокойния булевард, който още беше безжизнен. Странно, дори беден квартал като Северен Форт Смит може да изглежда девствен и прекрасен на първата влажна утринна светлина. Но той знаеше, че сантименталността му е куха, повече в резултат от стреса и изтощението, отколкото искрено чувство.
Сега започна да изпитва самосъжаление. То си вървеше в комплект с дългата нощ грижи заради криза, на която той самият в този момент не можеше да повлияе. Криза, която трябва да разрешава чрез заместници.
Той заоплаква баща си, този велик човек. Отново се зачуди на голямата горчилка в живота си: кой го уби? Липсваха му двете съпруги и петте деца. Липсваха му момчетата от „Хардскрабъл“, мъжете, с които ловуваше, ходеше на риба, летеше за мачове от Супер Боул и от време на време гуляеше. Заоплаква живота си: дали сега някой ще му го отнеме? Поне децата му щяха да знаят кой го е убил. А това беше повече, отколкото той научи за смъртта на баща си. Суагър му се привиждаше като бледоок отмъстител, олицетворение на смъртта, дошло да му отнеме всичко. Част от него копнееше да изпразни и двете цеви на скъпия „Кригхоф“ в Суагър и да го разкъса на парчета. Той започна да пресмята: два изстрела с „Ремингтън“ номер 7 1/2 от пет фута са почти хиляда и шестстотин птичи сачми, летящи с 1200 фута в секунда. Ако го ударят от толкова близо, преди сачмите да се разсеят във ветрило, те летят във въздуха с енергията и плътността на бутало. Бум! И пълно разрушение.