Нощта на снайпера
- Автор: Хънтър Стивън
- Серия: Bob Lee Swagger #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощта на снайпера». Краткое содержание книги:
Боб Лий Суагър не иска да буди демоните от миналото — когато баща му загива, той е едва 10-годишен и убийството променя завинаги живота му. Но докато преглежда старите бележници на своя баща, Боб открива очебийни разлики между официалната версия и записките на Ърл Суагър за последния случай, който е разследвал в деня на смъртта си. Връщането на Боб Лий Суагър и Ръс Пюти в градчето Блу Ай, където се е случило всичко преди 40 години, има ефекта на взривила се бомба. И първите, които ги пресрещат по пътя, са десет тежко въоръжени наемници. Боб Десетката отново е на огневата линия…
От другата страна на топката Ред различи предателска бъркотия от възможности. После погледна часовника си. Беше късно. Внезапно изпита нещо странно. Рухване на волята. Сякаш войнският му дух, който го беше поддържал през всичките тези години, внезапно се изпари. Не искаше да удря. Щеше му се да легне на земята.
Остарявам, помисли си той.
Той разчете удара като пресичащ от ляво на дясно и знаеше, че преди всичко изисква смелост. Половин дузина пъти щеше да изглежда, че отива на майната си, сякаш се отказва, препъва или се плъзга в неподходяща посока, и щеше да преживее цяла одисея, преди дори да наближи дупката. Човек трябва да удари силно. Трябва да вярва. Човек не може да клинчи, да се плаши или да хленчи: заеми се мъжки. Победи или умри като мъж.
— Ред, това ще е дяволски труден удар — обади се Джеф.
— Не би искал допълнителен облог, нали, Джеф?
— Хъм — замисли се Джеф. — Нещо около… ааа, хилядарка?
— Хилядарка, приятел — каза Ред, пускайки вълча усмивка и заемайки позиция. — Момчета, някога разказвал ли съм ви как измъкнах три бона от Клифтън? Затова вече не иска да играе с мен!
Мамка му!
Жуженето на вибратора на неговия пейджър.
— Извинете ме, господа.
Той слезе от моравата и взе сгъваемия си телефон от момчето, носещо стиковете. Отвори гласовата си поща и чу останалия без дъх Пек:
— Обадете ми се. Бързо.
Ред натисна бутона за бързо избиране.
— Мистър Бама?
— Да.
— Работата тръгна. Току-що оставих Прийс. Те са при стареца. Сега се насочвам към сборния пункт след оттеглянето и ще чакам Прийс да ги изработи. Бога ми, наистина ще стане! Тук са!
Сърцето на Ред се изпълни с радост. Беше вече толкова близо и всичко щеше да свърши. Още една победена заплаха срещу неговата империя и малките й тайни. Животът и неговата красива същност щяха да продължават безспир. Ще изучи всичките си деца и може би след няколко години, когато класиралата се на второ място остарее, той елегантно ще я пенсионира в някое селско имение и ще си вземе онова, което най-много искаше на света: една действителна мис Арканзас. Млада, жежка и на възраст за женене. Нямаше ли това да разкаже играта на всички?
— Дуейн, обади ми се на секундата, щом всичко свърши. Разбра ли?
— Да, сър, разбрах.
Ред върна телефона на момчето и отново се качи на позицията.
— Добри новини?
— Страхотни.
— Още един милион за мистър Бама — подхвърли Нийл Джеймс, — а това означава още двадесет хиляди хонорар за мен.
— Момчета — каза Ред, — водачът на стадото е щастлив. Мамка му, по-щастлив от всеки на света.
Той обмисли удара, изпълнен до козирката с яростна увереност.
— Джеф, сигурно няма да искаш да дигнем на пет хилки?
— По дяволите, Ред — каза Джеф, — аз просто се надявам да не изгубя хилядарката.
Всички се засмяха с изключение на Ред, който се приготви за удара и вложи в него значителна част от напора на съсредоточаването си, докато не усети, че ще избухне. Тогава почти несъзнателно с рязко замахване удари топката, китките стегнати, главата наведена, раменният пояс хлабав, съвършен удар, основан на смелост, желязна решимост и 100000 долара, похарчени за уроци по голф през годините.
Подобно на изгубените гърци на Ксенофон топката се залута през Персия от зеленина насам-натам, нагоре по планини и надолу в тучни зелени долини, поне два пъти даде вид, че ще отмре, но всеки път преодоляваше следващото било в очевидната заблуда, че морето е някъде напред. Най-накрая се спусна, тупна и се удари в дупката, завъртя се с глух звук и спря.
— По дяволите — възкликна Ред.
— Пет хиляди! — изкрещя Джеф.
— Все още може да влезе — обади се Нийл.
Ред беше зяпнал топката, която балансираше на самия край между дупката и тревата, крепейки се сякаш на някой стрък трева, стърчащ от глинестата почва и съпротивляващ се на тежестта й, и по този начин лишаваше Ред от още един триумф.
— Ако мине самолет и преодолее звуковата бариера, тътенът сигурно ще я вкара — каза Роджър Дийкън. — Ред, вероятно можеш да звъннеш на военновъздушните сили.