Поглед в бъдещето
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Поглед в бъдещето». Краткое содержание книги:
— Добре — тихо каза Люк през рамо. — Много внимателно, сега…
Майсторът джедай усети зова на Мара, но той не идваше зад него. Той се огледа и усети вълната на раздразнение да се надига в него, когато видя Мара на двайсет метра вляво от него. Тя му правеше бърз нетърпелив знак с ръка. Изведнъж в чувствата й се появи внезапен изблик на ужас… Люк стигна до нея за по-малко от десет секунди.
— Какво има? — прошепна той.
Тя кимна към стената.
— Там — прошепна Мара в отговор.
Стиснал дръжката на лазерния си меч, с пръст на копчето за активация, Скайуокър надникна иззад ъгъла. Видя просторно помещение, подредено като команден център, но празно както всички останали в крепостта. Екраните на двата кръга командни конзоли мигаха към празните столове срещу тях. В единия край забеляза по-голям и по-хубав стол, заобиколен от собствен кръг екрани. И столът, и екраните бяха разположени на платформа с височина един метър.
В средата имаше нещо, при вида на което го полазиха студени тръпки по гърба: холографска карта на галактиката със секторите на Новата република, Империята и останалите познати райони, отбелязани със зашеметяващо богатство от цветове. Пъстрата мозайка се простираше върху една четвърт от огромната галактическа спирала и потъваше в бяло там, където териториите на Външния ръб отстъпваха пред безбрежността на Непознатите райони. Това беше копие на холографската галактика, която император Палпатин имаше в тронната си зала в планината Тантис.
Люк преглътна и откъсна очи от холограмата, за да огледа по-добре оборудването. Да, конзолите наистина бяха имперско производство, снети от звездни разрушители и други големи кораби. Креслата пред тях също бяха свалени направо от траповете на звездните разрушители. А креслото на наблюдаващия и заобикалящите го екрани принадлежаха на имперски флотски адмирал. Като онези, които използваше върховният адмирал Траун. Люк усети раздвижването на въздуха, когато Мара се приближи към него.
— Мисля, че намерихме търсената връзка с Империята — каза той. — Може би дори Палпатин е имал пръст тук.
Косата й докосна рамото му, когато Мара поклати глава.
— Изпускаш най-важното, Люк — тихо отвърна тя. — Погледни холограмата. Добре я погледни.
Люк се взря в холографичната спирала на галактиката. За какво говореше Мара? И изведнъж дъхът му секна. Не… привиждаше му се. И все пак не му се привиждаше. В края на познатата галактика, където на холограмата на Палпатин имаше само бели звезди, означаващи Непознатите райони, тук имаше една напълно нова област. Голям нов район.
— Странно, нали — каза Мара. Ужасът още бушуваше в нея. — Той беше изгонен от имперския двор. Изхвърлен безцеремонно.
— Кой? — попита Люк.
— Върховният адмирал Траун — отвърна тя. — Бил заел неподходяща страна в една от непрестанните политически битки, които се водеха, и загубил. Всички други били понижени в чин, арестувани или преназначени в полуизолационните зали за мъчения, каквато представляваха гарнизоните по Външния ръб. Но дори Външният ръб бе твърде добро място за неблагодарния чуждоземец Траун, допуснат в имперското общество и отплатил се с плесница. Не, за него трябваше да измислят нещо много специално.
— И това нещо е било изгнание в Непознатите райони?
Мара кимна.
— Ако Външният ръб бе зала за мъчения, Непознатите райони бяха яма, гъмжаща от ранкори — каза тя. — Затова с доста уговаряне накараха Палпатин да го качи на борда на един звезден разрушител и да го изпрати на еднопосочно пътуване отвъд Външния ръб — изсмя се Мара. — И за да сложат сол в раната, нарекоха това пътуване „картографска експедиция“. Само си представи. Един от най-добрите стратези, които Империята е имала, да бъде сведен до картограф!? Да съсипят живота и репутацията му с един удар. Обзалагам се, че са хихикали години наред.
Скайуокър поклати глава.
— Май не разбрах шегата.
— Както и те — отвърна Мара. Мрачното й настроение стана още по-лошо. — Шегата е там, че, изглежда, на никого не му е минало през ума, че Палпатин винаги беше една крачка пред всичко, което ставаше в двора. И ако той беше една крачка напред, стратег като Траун бе най-малко две.
Устата на джедая пресъхна.
— Искаш да кажеш, че Траун и Палпатин са планирали всичко от самото начало?
— Разбира се, че са го планирали — Мара махна към холограмата. — Погледни само! Виж територията, която е открил. Не би могъл да го направи сам, с един звезден разрушител. Сигурно през цялото време Палпатин му е изпращал хора и кораби.