От Багдад до Стамбул
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «От Багдад до Стамбул». Краткое содержание книги:
«Преследване в Ориента» е пълно шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5), «Жълтоликия» (том 6).
От Багдад до Стамбул
1882–1888
Затова го попитах:
— Ти получи ли си обратно трите хиляди пиастъра, ефенди?
— Да.
— А на този мъж, благодарение на когото си ги взе и спаси живота си, даваш седемдесет и пет за изгорялото му имущество? Подари му хиляда, и ще се разделим като добри приятели и името ти няма да се появи в «Басирет».
— Хиляда ли, емир? Какви ги разправяш? Че той е евреин!
— Както искаш! Барух, върни му седемдесет и петте пиастъра! После ще отидем при кадията, ти като ищец, а аз като свидетел. Щом някой запалва имуществото ти, трябва да ти го възстанови, дори да е командир на полк и да е бил мой гост. Чрез пратеника на моя господар ще се осведомя в Дивана[96] дали султанът позволява на офицерите си да опожаряват улиците на Стамбул!
Станах и направих знак за сбогуване. Двамата гости също станаха, а евреинът се приближи към миралая да му върне парите, той обаче му махна с ръка и каза с приглушен глас:
— Задръж ги! Ще ти изпратя останалите!
— Направи го бързо, ефенди — казах аз, — защото след един час отиваме при съдията!
Тази сцена в никакъв случай не беше приятна, но и до днес не се упреквам, че използвах принуда, за да накажа офицера за арогантността му, а на бедния евреин да помогна да получи обезщетение. Хиляда пиастъра звучат като голяма сума, но в най-добрия случай са двеста марки. С това на почтения Барух бе помогнато, макар и малко, да започне търговия с «бижута и антики».
Миралаят излезе от стаята, кимвайки гордо с глава, но Насър сърдечно се сбогува с мен.
— Емир — каза ми той, — знам колко ти е било тежко да разговаряш така с госта си, но на твое място и аз бих постъпил така. Той е протеже на Ферик паша, нищо повече. Сбогом и си спомняй за мен, както и аз ще мисля за теб!
Преди да е изминал час, един онбашия[97] донесе кесия, съдържаща липсващите до хиляда пиастъра пари. Барух танцуваше от радост, а жена му ме наричаше най-добрия ефенди в света и ми обеща всеки ден да ме споменава в молитвите си. Щастието на двамата старци ме накара напълно да забравя за нарушените от мен правила на гостоприемството.
Вечерта се събрахме всички. Имаше прощално пиршество, на което присъства и Зеница. Като християнка тя можеше да показва пред нас лицето си, макар Исла да не й разрешаваше да излиза незабулена на улицата. Тя си припомни с нас още веднъж преживяванията: мъката, която я бе обзела по време на пленничеството й, и щастието, че се вижда освободена от Абрахим Мамур.
Накрая Линдси се сбогува. Цицината на носа му бе поспаднала доста, така че отново можеше да се появи в Лондон. Щом си тръгна, аз го придружих до жилището му. Там той отвори още една бутилка вино и ме увери, че ме обича като брат.
— Много съм доволен от вас — каза той. — Само едно ме ядосва.
— И какво е то?
— Оставих се да ме влачите със себе си навсякъде, без да намеря един-единствен крилат бик. Ужасна история! Yes!
— Мисля, че могат да се намерят и в Англия, които не е необходимо да се изкопават. Там сигурно обикалят достатъчно крилати Джоновци!
— Това за мен ли се отнася?
— И през ум не ми минава, сър!
— Размислихте ли за коня?
— Да. Няма да го продавам.
— Задръжте го тогава. Но все пак трябва да дойдете веднъж в Англия; след два месеца ще си бъда вкъщи. Разбрано? И само още нещо! Вие бяхте мой водач, а аз още не съм ви платил вашата заплата. Ето вземете!
Той ми подаде малък портфейл.
— Не си правете глупави шеги, сър! — казах аз. — Яздих с вас като приятел и другар, а не като ваш слуга, на когото трябва да плащате.
— Но, мистър, аз мисля, че…
— Мислете каквото си искате, но не и че ще взема пари от вас — прекъснах го аз. — Сбогом!
— Ще вземете ли веднага това портмоне?
— Adieu, farewell, sir!
Бързо го прегърнах и излязох, без да обръщам внимание на виковете му след мен.
Сбогуването с Мафлей и Зеница на другата сутрин мога и да отмина. Щом слънцето се издигна на изток, бяхме стигнали почти до Чаталджа, откъдето през Инджигис и Виса минава пътят за Адрианопол…
Осма глава
В Едирне
След Константинопол Адрианопол, наричан от турците Едирне, е най-значителният град на Османската империя. Тук е било седалището на султаните от Мурад Първи до Мохамед Втори, който завладява през 1453 г. Константинопол и премества резиденцията си там. Но и по-късно много от султаните, особено Мохамед Четвърти, са обичали да идват тук за развлечение.
Сред четирийсетте джамии на града най-известна е «Селимие», построена от Селим Втори. Тя е по-голяма от «Ая София» в Константинопол и дължи появата си на известния архитект на джамии Синан. Като оазис в пустинята се издига тя сред купищата мизерни дървени къщи, чиито пъстри стени и зидове буквално изплуват от дълбоката кал и мръсотия на улиците. Величествената сводеста постройка се подпира отвътре на осем гигантски стълба, а отвън е украсена с четири красиви, елегантни минарета, всяко от които има по три балкона за мюезините. Вътре се виждат два реда галерии, изградени от скъп мрамор и осветявани от 250 прозореца. По време на рамазана тук горят 12000 лампи.
96
Диван — турски държавен съвет. — Бел. пр.
97
Онбашия — подофицер. — Бел. нем. изд.