Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Щом погледнеше назад, животът й преди Джак изглеждаше пуст. Беше живяла енергично, разширявала беше търговията си с вълна, но онова дейно време сега изглеждаше безрадостно като някое пусто място или като трапеза, отрупана със сребърни и златни блюда, но без храна.
Чу стъпки и бързо се изправи. Беше Джак. Беше тънък и изящен като котка. Седна до нея и я целуна леко по устата. Миришеше на пот и каменна прах.
— Толкова е топло — каза той. — Хайде да се окъпем в потока.
Изкушението бе неустоимо.
Джак смъкна дрехите си. Загледа го жадно. Не беше виждала от месеци голото му тяло. Имаше много рижи косми по краката, но не и по гърдите. Той я погледна с очакване да се съблече. Изпита свян: никога не беше я виждал бременна. Бавно развърза връзките на ленената си рокля, след това я издърпа над главата си. Следеше изражението му с тревога, от страх да не намрази издутото й тяло, но той не показа отвращение. Напротив, на лицето му се изписа обич. „Колко съм глупава“, помисли си тя. „Трябваше да се досетя, че ще ме обича не по-малко“.
Той бързо коленичи на земята пред нея, наведе се и целуна изпънатата кожа на издутия й корем. Тя се засмя притеснено. Джак докосна с пръст пъпа й.
— Копчето на корема ти изпъква.
— Знаех си, че ще кажеш това!
— Беше като трапчинка — сега е като зрънце.
Тя се смути.
— Хайде да се къпем.
Щеше да изпитва по-малко свян във водата.
Езерцето край водопада беше около три стъпки дълбоко. Алиена се хлъзна във водата. Беше приятно прохладна по топлата й кожа и тя потръпна от удоволствие. Джак влезе до нея. Нямаше място за плуване — езерцето бе само няколко стъпки широко. Пъхна главата си под водопада и изми каменната прах от косата си. Алиена се чувстваше добре във водата: облекчаваше тежестта на бременността. Натопи глава под повърхността, за да измие косата си.
Когато излезе да си поеме въздух, Джак я целуна.
Тя се засмя задъхана и изтри водата от очите си. Целуна я отново. Прегърна го и го задържа до себе си, а ръката й се затвори около твърдия член, щръкнал между краката на Джак като прът на знаме. Изпъшка от удоволствие.
— Липсваше ми това — прошепна Джак в ухото й. Гласът му бе пресипнал от страст и може би тъга.
Гърлото й пресъхна от желание.
— Ще нарушим ли обещанието си?
— Сега и завинаги.
— Какво имаш предвид?
— Няма да живеем разделени повече. Напускаме Кингсбридж.
— Но какво ще правиш?
— Ще идем в друг град и ще строя друга катедрала.
— Но няма да си майсторът. Няма да е по твоя план.
— Някой ден може да получа друг шанс. Млад съм.
Възможно беше, но вероятността бе нищожна. Знаеше го, а и той го знаеше. Жертвата, която правеше, я трогна до сълзи. Никой никога не беше я обичал така. Никой нямаше да я обича така. Но нямаше да му позволи да се откаже от всичко.
— Няма да стане.
— В смисъл?
— Няма да напусна Кингсбридж.
Джак се ядоса.
— Защо? Навсякъде другаде бихме могли да живеем като мъж и жена, и никой няма да се интересува. Бихме могли дори да се венчаем в църква.
Тя го погали по лицето.
— Твърде много те обичам, за да те отведа от катедралата Кингсбридж.
— Това аз го решавам.
— Джак, обичам те заради предложението. Това, че си готов да се откажеш от работата на живота си, за да живееш с мен е… разбива ми сърцето, че ме обичаш толкова. Но не искам да бъда жената, която те е лишила от работата, която обичаш. Не искам да замина с теб така. Това ще хвърли сянка върху целия ни живот. Ти може и да ми простиш за това, но аз никога няма да си простя.
Джак се натъжи.
— Не съм толкова глупав да споря с теб, щом си решила нещо. Но какво ще правим?
— Ще се опитаме отново да получим разтрогването. Ще живеем разделено.
Гледаше я отчаяно.
— И ще идваме тук всяка неделя, и ще нарушаваме обещанието си.
Притисна се до нея и тя усети отново възбудата му.
— Всяка неделя?
— Да.
— Може отново да забременееш.
— Ще поемем този риск. Ще започна да произвеждам плат, като преди. Купих отново непродадената вълна на Филип и ще организирам хора в града да я предат и тъкат. След това ще го тепам в тепавичарницата.