Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Но все пак искам да отмъстя на Джак Джаксън и можете да ми го дадете, ако пожелаете.
Уейлрън вдигна красноречиво вежда. Изражението му подсказваше, че е любопитен да чуе, но не се смята задължен за каквото и да било.
Уилям продължи:
— Алиена е подала прошение за разтрогване на брака й.
— Да, знам.
— Какъв ще е изходът според вас?
— Изглежда бракът изобщо не е консумиран.
— Това ли е всичко?
— Вероятно. Според Грациан — учен мъж, с когото лично съм се срещал, всъщност — това, което съставя един брак, е взаимното съгласие на двете страни. Но той също така твърди, че актът на физическо сливане „допълва“ и „усъвършенства“ брака. Изрично изтъква, че ако мъж се венчае за жена, но не се сношава с нея, а след това вземе втора жена, с която се сношава, то от двата брака валиден е вторият, сиреч консумираният. Очарователната Алиена несъмнено ще е споменала това в прошението си, ако е получила добър съвет, какъвто предполагам, е получила от приор Филип.
Цялата тази теория изнервяше Уилям.
— Значи ще получат разтрогване.
— Освен ако някой изтъкне аргумент срещу Грациан. Всъщност има два такива: един теологичен и един практически. Теологичният аргумент е, че определението на Грациан омаловажава брака на Йосиф и Мария, тъй като е неконсумиран. Практическият аргумент е, че по политически причини или за да се слеят две собствености, е твърде обичайно бракове да се уговарят между две деца, които са физически неспособни за консумирането му. Ако невястата или младоженецът умре преди половото си съзряване, бракът би трябвало да се обяви за невалиден според определението на Грациан, а това може да доведе до неприятни последствия.
Уилям така и не можеше да разбере засуканите теологични увъртания, но имаше много ясна представа как се уговарят бракове.
— Което значи, че може да се реши и така, и така.
— Да.
— А как ще се реши зависи от това кой ще окаже натиск.
— Да. В този случай няма нищо като последствие — никаква собственост, никакви проблеми с васални права, никакви военни съюзи. Но ако е заложено нещо повече и някой — архидякон, например — наблегне на аргумента против Грациан, вероятно биха отказали разтрогването. — Уейлрън го погледна разбиращо и Уилям потъна вдън земята от срам. — Мисля, че се досещам какво ще ме помолиш сега.
— Искам да се противопоставите на разтрогването.
Уейлрън присви очи.
— Така и не мога да разбера дали обичаш тази нещастна жена или я мразиш.
— Не — отвърна Уилям. — И аз не мога.
Алиена седеше на тревата в зеления полумрак под дебелия бук. Водопадът ръсеше капки като сълзи по скалите в нозете й. Това беше полянката, където Джак й беше разказвал всички онези истории. Това бе мястото, където й беше дал онази първа целувка, толкова леко и бързо, че се беше престорила, че не се е случило изобщо. Тук се беше влюбила в него и бе отказала да го признае дори на себе си. Сега с цялото си сърце съжаляваше, че не беше му се отдала още тогава, да се омъжи за него и да роди децата му, за да може сега да е негова жена, каквото и друго да се намесеше в живота им.
Полегна на тревата, за да си отдъхне. Беше в разгара на лятото, топло и тихо. Тази бременност бе толкова тежка, а й оставаха още поне шест седмици. Мислеше, че може би носи близначета, само че усещаше ритане само на едно място, а когато Марта, доведената сестра на Джак, се беше вслушала, опряла ухо на корема й, беше чула тупането само на едно сърчице.
Този неделен следобед Марта се грижеше за Томи, тъй че Алиена и Джак да могат да се срещнат в горите и да поостанат насаме, за да поговорят за бъдещето. Архиепископът бе отказал разтрогването на брака, явно заради възражението на епископ Уейлрън. Според Филип можеха отново да подадат прошение, но междувременно трябваше да живеят разделени. Филип се съгласи, че е несправедливо, но според него такава бе Божията воля. Според нея това по-скоро бе някаква зла воля.
Горчивината на съжалението беше бреме, което носеше със себе си като бременността. Понякога го усещаше по-силно, понякога почти забравяше за него, но си оставаше винаги. Често я заболяваше, но болката бе позната. Съжаляваше, че бе наранила Джак, съжаляваше за това, което бе причинила на самата себе си, съжаляваше дори за страданията на жалкия Алфред, който вече живееше в Шайринг и изобщо не се мяркаше в Кингсбридж. Беше се омъжила за него само по една причина, за да поддържа Ричард в усилието му да си върне графството. Не бе успяла да постигне целта си и искрената й любов към Джак бе попарена. Беше на двайсет и шест години, животът й бе съсипан и беше по нейна вина.
Мислеше си с тъга за онези ранни дни с Джак. Когато го беше срещнала за първи път, беше само едно малко момче, макар и чудато. След като бе пораснал, беше продължила да мисли за него като за момче. Точно затова беше преодолял защитата й. Връщала беше всеки ухажор, но за Джак не беше мислила като за ухажор и така той я бе опознал. Чудеше се защо толкова се бе съпротивлявала на любовта. Обожаваше го и нямаше наслада в живота, която да се сравни с това да си легне с него. При все това понякога съзнателно бе затваряла очите си за това щастие.