Кървав сняг
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав сняг». Краткое содержание книги:
От Москва Джак се отправя по опасната следа, оставена от дипломати, престъпници и корумпирани политици. Задачата му допълнително се усложнява от двете му неочаквани спътнички — Аника, отцепил се руски служител на тайните служби, и Али, дъщерята на президента.
Превърнал се в част от един глобален пъзел, Джак се опитва с помощта на уникалния си ум да подреди парчетата на мозайката, които другите дори не забелязват. Докато се старае да осигури безопасността на двете млади жени и да разкрие истината за смъртта на сенатора, Джак осъзнава колко високо са стигнали корупцията и предателството в средите на американската и руската политическа класа.
— Значи най-сетне се свърши. — Гурджиев наруши неловкото мълчание. — Аника, ужасно съжалявам, че трябваше да чуеш това.
Той отиде при нея и се опита да я прегърне, но тя се отдръпна.
— Недей — каза тя и се отдалечи от него.
Джак внимателно разтвори пръстите на Аника, вкопчени в автоматичния пистолет. Тя не се възпротиви, когато той го взе от нея, вместо това хвана ръката на Али и я стисна здраво.
— Знаех, че си права, исках да те послушам… но не можах.
— Всичко е наред — успокои я Али. — Всичко е наред.
Аника стоеше и гледаше ужасено и невярващо към вече мъртвия, някога непобедим противник на дядо си — нейния баща. Тя стискаше ръката на Али с такава сила, че пръстите й побеляха. Джак си даде сметка, че за нито едната не е здравословно да остава дълго в тази касапница.
— Трябва да се почистим — каза той.
Аника кимна, но не помръдна. По бузите и носа й имаше парченца кост, а по останалата част на лицето, по устните и по гърдите й — пръски кръв. Гурджиев пъргаво прескочи тялото и остана мълчаливо да ги изчака в коридора, потънал в собствените си загадъчни мисли. Той не обръщаше никакво внимание на окървавените си ръце.
— Как си? — попита Джак Аника.
Очите й с цвят на халцедон бяха потъмнели и мрачни, сякаш минералният им блясък ги беше напуснал.
— Нямам и най-малка представа, съзнанието ми е вцепенено, чувствам се изгубена и самотна.
— Не си сама — увери я Джак. — Хайде, с Али трябва да се почистите.
Той кимна на Али и тя изведе Аника от салона. Минаха покрай Гурджиев и влязоха в банята. Джак отведе Гурджиев в кухнята, където двамата се почистиха, доколкото можаха, като използваха кухненската мивка.
— Истина е, нали? Всичко, което Батчук каза. — Джак наблюдаваше как топлата вода отмива мръсотията от ръцете му.
Гурджиев се загледа навън през прозореца над мивката.
— Поне по-голямата част.
— Значи вие от години сте знаели, че той е неин баща?
— Да.
— Но тя не е знаела.
— Не и допреди няколко минути, когато и вие самият разбрахте за това.
— Тогава не е чудно, че го уби.
— Да бъдеш застрелян от собственото си дете. — Гурджиев се обърна и бавно изми ръцете си, сякаш не беше склонен да се раздели с веществените доказателства за смъртта на Батчук. — Иска ми се да можех да кажа, че съм почувствал удовлетворение, но се боя, че отмъщението не се оказа това, което очаквах — всъщност сега го намирам за доста безсмислено. Смъртта му няма да върне обратно моята Ники, няма да облекчи болката й, а сега си мисля, че е много вероятно да загубя и Аника. Ако това се случи, няма да ми остане нищо.
Аника и Али влязоха в кухнята. Бяха успели да изчистят лицата и ръцете си, но не и дрехите. Джак ги видя и внезапно изстреля:
— Не се безпокойте, все още имате „Ализарин Глоубъл“.
— Моля, не ви чух добре?
— Отлично ме чухте — възрази Джак. — Знам, че притежавате „Ализарин Глоубъл“. Имате още шестима партньори, но вие сте този, който взема решенията.
— За съжаление се боя, че грешите, млади човече.
Джак вдигна автоматичния пистолет на Батчук.
— Единственото нещо, от което трябва да се боите, съм аз.
— Не ви разбирам.
Докато си разменяха тези реплики, поведението на Гурджиев постепенно се променяше и от съсипан старец той се превърна в неумолим и стегнат бизнесмен с пронизващите и хитри очи на опитен играч на покер. Джак си помисли, че не е никак чудно, че възрастният мъж е успял да надхитри Батчук. И му стана ясно, че трябва много да внимава същата съдба да не сполети и него.
— Мъжът, който ме отрови, работи за „Ализарин Глоубъл“, вашата компания.
— Дядя, истина ли е това? — Аника втренчи поглед във възрастния мъж.
— Що за глупости! Разбира се, че не.
— Той лъже — намеси се Али. — Бях с Джак, докато разпитваше Влад. Той работи за „Ализарин Глоубъл“. — Двете с Аника стояха една до друга, сякаш бяха сестри, които се опълчват срещу родителите си. — Така или иначе, когато Иван Гуров го предаде на ФСБ, истината ще излезе наяве.
— Това няма да се случи — въздъхна Гурджиев. — По пътя към летището колата на Иван Гуров беше пресрещната и Влад беше освободен. За съжаление Гуров реши да се съпротивлява и беше убит.