Шадоус Фол [bg]

— Така е, генерале — обади се Мартин Кейси.

Той се обърна да погледне Ройс, а лицето му бе спокойно и безмилостно.

— Ще изтеглим хората си и ще изчакаме по-благоприятен момент. След като решим как да се справим с елфите. Междувременно решихме, че ще е в интерес на всички, ако сдадете поста Върховен главнокомандващ. Незабавно. Аз ще поема командването временно и ще ръководя изтеглянето.

Ройс извади пистолета от кобура си и гръмна Кейси в гърлото. Заместник-главнокомандващият на Воините бе отхвърлен назад към мониторите, а един от генералите изкрещя от шока. Кейси се свлече на колене, от устата му бликна кръв. Опита се да каже нещо, а Ройс стреля още веднъж. Куршумът продупчи главата на Кейси и пръсна екрана на монитора зад него. От изходната рана се разплиска кръв и се размаза по останалите екрани и те заприличаха на снимки от ада. Кейси падна напред и не помръдна. Ройс срита протегнатата му ръка, но реакция не последва. Кимна доволно и погледна генералите си, които го гледаха шокирани с широко отворени очи. Ройс се усмихна мило на хората от щаба си.

— Още някой да смята, че трябва да се оттеглим? Че трябва да сдам поста си на главнокомандващ на Воините? Не? Доволен съм. Но се чувствайте свободни да идвате при мен, ако имате други забележки относно начина, по който ръководя нещата.

Усмивката му внезапно изчезна и тонът му стана равен и студен като погледа му.

— Тук вършим Божието дело и незачитането на моята власт е предателство срещу Божията воля. Повече няма да търпя никакви предателства, джентълмени. Рангът ви не ще ви защити, ако се обърнете срещу Бог и мен. Тук сме, за да наложим Божията воля и няма да напуснем, докато не постигнем победа. Без значение каква е цената.

— И така, към какво ще пристъпим?

Гласът му отново бе спокоен и приветлив. Той прибра оръжието в кобура си, без да го погледне. Няколко генерали си отдъхнаха с облекчение, но никой от тях не се отпусна особено. Ройс се загледа в екраните на мониторите, стиснал замислено устни. Извади носна кърпа от джоба си и избърса кръвта от мониторите там, където пречеше на картината.

— Знам какво мислите, джентълмени, и грешите. Срещнахме някои трудности, но всички са преодолими чрез силата на оръжието и малко въображение. Не можем да си позволим просто да седим и да чакаме градът да предприеме следващата си стъпка. Те не осъзнават какви тежки загуби сме понесли, но щом това стане, можете да сте сигурни, че елфите няма да се поколебаят да се възползват от преимуществата си. А срещу пъкленото им въоръжение сме лесна мишена. Не можем, също така, да допуснем да сме все така разпръснати, както досега. Това разпилява силите ни и ни прави уязвими при нападение от по-многочислени сили. Такива изглежда има много в този проклет град. И така, не можем да отстъпим и не можем да напредваме. Ето защо трябва да предприемем неочакваното.