Синдромът

Нито пък е необходимо (или желателно) да обсъждаме операцията, която така безгрижно споменаваш в писмото си. Ролята ти в тези неща е приключила. Нямам намерение да обсъждам действията си в Африка — както и всички други — с теб. Напротив, очевидно решението ми да те държа в течение на операциите, дори и след пенсионирането ти, е било грешно.

Но по-сериозната ти грешка е, че си оттеглил подписа си, утвърждаващ годишното отпускане на служебни средства от банката в Лихтенщайн. Това, че се изискват два подписа за отпускане на парите, както знаеш, е анахронизъм от времето, когато Институтът и Клиниката бяха отделни единици.

Това, че сега се опитваш да използваш тази аномалия, за да наложиш мнението си, е нечестно. И не само че е нечестно: това е атака не само срещу Института, но и лично срещу мен. Моля те да обмислиш въпроса.“