Право на милосърдие

— Инспектор Евънс, вие многократно сте разпитвала обвиняемия, нали?

— Да, сър — отговори със звучен контраалт Сара.

— Кога за пръв път сторихте това?

— В деня след… — малка пауза в търсене на по-неутрална дума — … след смъртта на жертвата.

— Този ден беше събота, нали?

— Да.

— Попитахте ли обвиняемия дали предишния ден е виждал баща си?

— Да.

— Какво ви отговори той?

Сара хвърли поглед към Греъм, а Харди бе сигурен, че зърна кратката светкавица в него.

— Отговори отрицателно — бързо се овладя тя, обръщайки се отново към Драйсдейл. — Каза, че на предишния ден нито е виждал баща си, нито е разговарял с него.

Започна се. Драйсдейл очевидно беше наясно, че за да получи максимално благоприятни отговори той просто трябва да се придържа към тактиката, която правилно бе избрал.

— Вие попитахте ли го точно това? Какъв беше отговорът му?

Сара успя да запази самообладание. С цената на доста усилия Харди я беше убедил, че нейните показания няма да повлияят пряко върху присъдата. Трябва просто да се придържа към истината, а в заключителната си пледоария той ще има грижата да обясни неизбежните несъответствия.

Сега обаче беше принуден да признае, че описани в съдебната зала, дългият низ лъжи звучаха доста обезкуражаващо. Помоли се на Бога заседателите да приемат обясненията му за лъжите на Греъм, но едновременно с това си даде сметка, че може би е подценил тяхната привързаност към истината. Това личеше в очите на повечето от тях.

Често става така, че заседателите вземат решение според личните си впечатления от обвиняемия, независимо от характера на доказателствата. А показанията на свидетелката в момента съвсем не допринасяха за изграждането на благоприятен имидж на Греъм в техните очи.

Водени от търпеливите и прецизно формулирани въпроси на Драйсдейл, съдебните заседатели научиха, че Греъм е излъгал полицията за близките отношения с баща си, за причините на болките му, за броя на телефонните разговори със Сал, за морфина и доктора, който го е доставил… Излъгал дори и когато го запитали дали сам е поставял инжекциите на баща си…

Излъгал родния си брат за наличието на парите, а родната си сестра — за бейзболните картички.

Отрекъл да знае за сейфа на баща си, приписал невежество на банката си, без изобщо да споменава за касетата, която държи там, отрекъл двамата със Сал да са разговаряли за парите, с които да плащат на докторите.

Часът беше четири и двайсет, Драйсдейл очевидно приключваше. В този момент Харди не можеше да се сети за лъжите на Греъм лично пред него, но беше сигурен, че те са дори повече от тези, които бяха описани пред съда. После в залата най-сетне прозвучаха магическите думи „свидетелят е ваш“…

Фрийман протегна ръка зад гърба на Греъм и докосна ръкава на Харди.