Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Парини хвърли бегъл поглед към фотографията и поклати глава:
— Не. Тялото беше точно в тази поза.
— И вие си представихте, че някой го е захвърлил там, така ли?
— Да.
— А може би, че е паднало след силен удар?
— Да. Трупът беше доста сгърчен…
Харди вече знаеше накъде върви и ускори темпото:
— Сержант, моля да разгледате внимателно доказателство номер 1. На него, според вашите твърдения, тялото е доста сгърчено… Включвате ли в определението си и положението на краката? Какво беше то? Подгънати под тялото, а не изпънати, така ли?
— Да.
— А не допускате ли, че краката биха били в тази поза и ако жертвата просто е седяла на пода, а после е паднала на една страна?
Парини не отговори, очите му неволно се насочиха към банката на обвинението. Харди не му даде време да се окопити и продължи:
— Сержант Парини, искам да чуя от вас дали положението на трупа отговаря на евентуално странично падане от седнало положение!
— Ами, би могло да…
— Отговорете с да или не, сержант!
— Да. Предполагам, че да…
— Много добре. Но след като тялото пада в тази поза с неестествено подвити крака, възможно ли е в процеса на падането да е бутнало и въпросната бутилка уиски, която намирате под масата?
— Би могло, но…
— Това положителен отговор ли е, сержант? Да или не?
— Да — неохотно кимна Парини.
Харди въздъхна с облекчени и кимна.
— Много добре. Един последен въпрос. Според вашите показания, ампулата и спринцовката са лежали на масичката за кафе. Бихте ли обяснили на съдебните заседатели какво у тях ви е навело на мисълта, че в стаята се е водила борба?
Парини сведе очи към сключените си длани, помълча малко, после вдигна глава:
— Нищо.
— Спомнете си за лампиона, сержант — настоя Харди. — Той беше ли съборен?
— Не.
— А чашата от масата?
— Не.
— Самата маса беше ли преобърната?
— Не.
Хорди кимна, пристъпи към масата с доказателствата и взе пачка моментални снимки.
— Сержант Парини, всички знаем, че тук са запечатани всички предмети в стаята, около дванайсет на брой. Можете ли да твърдите, че някой от тях е бил счупен, преместен или увреден по някакъв друг начин?
— Не — намръщи се Парини.
— Следователно бихме могли да кажем, че твърденията ви за наличието на борба се базират единствено върху положението на трупа и бутилката уиски под масата, нали така?
Парини се поколеба, но не успя да открие начин за измъкване и неохотно кимна:
— Да. Предполагам, че е така…
— Предполагате, значи… Но вие вече заявихте, че както положението на трупа, така и на бутилката, могат да бъдат обяснени и без да включваме наличието на борба, нали така?
Парини се облегна назад и скръсти ръце. Живо превъплъщение на твърдоглавието, моментално му сложи диагноза Харди. Или, казано с други думи — на глупавия инат…
— По мое мнение борба все пак е имало, господин адвокат — отсече свидетелят.
— Точно така — кимна Харди. — По ваше мнение…
До този момент не беше казал нито дума за пръстовите отпечатъци, за сейфа и за всичко останало, което доказваше присъствието на Греъм в жилището на Сал. Би могъл да се задълбочи поне върху дузина въпроси в тази посока, но само един от тях можеше да донесе полза на клиента му. И именно затова упорито се опитваше да докаже, че борбата между двама едри мъже в едно толкова тясно жилище не може да не остави много и далеч по-ясни следи…
Това обаче съвсем не изключваше възможността Сал да е получил удар с бутилката в тила, след което се е свлякъл на пода. Възможност, която Харди приемаше за съвсем вероятна, но която не беше подкрепена от никакви твърди доказателства. В крайна сметка реши, че нещата трябва да бъдат оставени такива, каквито са…
Двайсет и девета глава
Сара беше следващата. В нейно лице обвинението с положителност нямаше да намери приятелски настроен свидетел, но в показанията ѝ се криеха силни козове за враговете на Греъм. А веднага след кратката следобедна почивка за кафе, със или без цигара, преобладаващо мъжкият състав на съдебните заседатели нямаше начин да не обърне специално внимание на хубавата жена зад банката на свидетелите.
Не носеше някоя от униформите си с умишлено безформена и лишена от стил кройка. Бе стигнала до заключението, че трябва да изглежда максимално добре и по тази причина избра червена блузка от фина коприна, която бе плътно затворена, но в замяна на това потрепваше при всяко движение на едрия и твърд бюст. Късата вълнена поличка на ситни плисета и обувките с ниски токове подчертаваха добре оформените ѝ крака. Косата ѝ беше прибрана назад от лицето, спускайки се свободно към раменете.