![Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/1/polunoshch-bg-download.jpg)
Полунощ [bg]
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Дневниците на вампира #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-932-164-7
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Още ръце се сключиха около Елена, задържаха я в здрава хватка, едва позволявайки й да си поеме дъх, дори когато тя се отпусна от липса на въздух. Елена се бореше като животно, със зъби и нокти, за да се отскубне и избяга. Ала накрая бе окончателно усмирена и притисната към пода. Чуваше плътния глас на Сейдж да кънти гневно и Стефан, между телепатични изблици към нея, умоляващ и обясняващ.
— Тя все още не е на себе си! Дори не осъзнава какво прави!
Ала над всички, по-силно и могъщо, се извисяваха гласовете на пазителите.
„Тя щеше да ни убие!“. „Онези Криле… никога не съм виждала нещо толкова смъртоносно!“. „Човешко същество! И само с три думи тя щеше да ни унищожи!“. „Ако Линеа не я бе спряла…“ „Или ако беше само няколко метра по-далеч…“. „Знаете, че тя разруши луната! Сега на нея няма никакъв живот, а от небето продължава да се сипе пепел!“. „Не това е важното. Важното е, че тя изобщо не би трябвало да притежава Криле на Силите. Трябва да й бъдат отрязани“. „Точно така — отрежете Крилете й! Направете го веднага!“.
Накрая Елена разпозна гласовете на Райънен и Идола. Все още се съпротивляваше, но те я държаха толкова здраво и я притискаха отгоре толкова безмилостно, че й струваше огромно усилие само да си поема дъх. Всичките й усилия бяха напразни, само губеше сили.
И тогава те й отрязаха Крилете. Беше бързо, поне Елена не почувства почти нищо. Най-много я заболя сърцето. Тя се бореше, подтиквана от гордостта и упоритостта си, но сега се сгърчи от срам, когато всички чифтове криле бяха отрязани. Първи паднаха Крилете на изкуплението, онези разкошни цветни дъги. Последваха ги Крилете на пречистването, бели и искрящи като заскрежени паяжини. Крилете на вятъра, като пухчета на магарешки бодил с цвят на мед. Крилете на спомените, меко теменужено и кадифено синьо. После и Крилете на защитата — изумруденозелени и златни, крилете, които спасиха приятелите й от свирепите атаки на Блудуед първия път, когато влязоха в Тъмното измерение.
И накрая, Крилете на разрушението — високи, абаносови арки с деликатни краища като черна дантела.
Елена се постара да запази мълчание, докато отнемаха всяка една от силите й. Но след като първите и вторите паднаха отстрани в сенките, така че навярно само тя можеше да ги види, чу тихо ахване и осъзна, че е нейният глас. И със следващото срязване прозвуча приглушено хлипане.
За миг се възцари тишина. Сетне внезапно се надигна оглушителен шум. Елена чу сърцераздирателното оплакване на Бони и гневния рев на Сейдж, а Стефан, нежният Стефан, крещеше обиди и ругатни към пазителите. От приглушения звук на гласа му Елена предположи, че се бори с тях, бори се, за да стигне до нея.
Някак си се добра до нея точно когато смъртоносните, изящни Криле на разрушението бяха отрязани от раменете й и паднаха като дълги сенки върху пода. Беше добре, че той стигна до нея точно в този момент, защото накрая, когато Елена беше най-малко опасна, откакто Силите на Крилете бяха събудени у нея, изведнъж пазителите изглеждаха изплашени. Отстъпиха назад от нея, тези силни и застрашителни жени, и край нея остана само Стефан, който я подхвана и притисна в прегръдките си.
Замаяна и шокирана, тя отново беше обикновена осемнайсетгодишна девойка. С изключение на кръвта й. Те искаха да вземат и кръвта й… да я „пречистят“. Трите владетелки и техните слуги вече се бяха събрали около нея в решителен, разноцветен триъгълник, и пускаха в действие магиите си, когато Сейдж изрева:
— Спрете!
Елена, обронила глава върху рамото на Стефан, го виждаше смътно, кадифените му черни криле все още бяха разперени от стена до стена и все още докосваха златния таван. Бони се бе залепила за него като отвято пухче на глухарче.
— Вече и без това намалихте аурата й толкова много, че едва мъждука — изръмжа Сейдж. — Ако „пречистите“ напълно кръвта на това бедно мъниче, то ще умре — и тогава ще се пробуди. Вие ще сте създали un vampire27, госпожи. Това ли искате?
Сюсюре политна назад. За владетел на толкова сурово и жестоко царство, тя изглеждаше почти нежна — но не толкова деликатна и отстъпчива, че да не среже Крилете ми, помисли си Елена, докато извиваше рамене, за да освободи напрежението в тях. Може би тя не знае колко много боли, обади се смътно друга част от съзнанието й.
27
Един вампир (фр.). — Бел.прев.