Сърца за изгаряне [bg]

Големият пурпурен неонов знак приканваше посетителите да завият, за да слязат от магистралата и да стигнат до Клуб за джентълмени „Майк“. Тя се нареди на опашката от коли. Щом влезе в паркинга, служителите, облечени със смокинги, се опитаха да я насочат към момчетата, които паркираха колите на гостите. Тя обаче предпочете да ги заобиколи и да се насочи към гърба на сградата. Ако се наложеше да тръгне бързо, искаше ключовете да са ѝ подръка, а самото возило да е спряно на удобно място.

Преоблече се в джинси и бял потник и последва върволицата мъже в униформи към предната част на сградата. Климатиците сигурно работеха с пълна сила, понеже температурата падна с поне двайсетина градуса в мига, в който премина през двойната врата. Зачуди се дали да не се върне до колата и да облече нещо с ръкави, след което се отказа — не мислеше да стои чак толкова дълго.

Според табелите за вход се плащаха двайсет долара, но очевидно това се отнасяше само за мъжете — дадоха ѝ ваучери за десет безплатни питиета и я поканиха да влезе, без да ѝ искат пари. Вътре спря и се огледа, за да даде на очите си възможност да се нагодят към слабата светлина. От невидими високоговорители гърмеше „Walk This Way“ на „Аеросмит“. Най-различни лазери прорязваха завесата на мрака и се плъзгаха над множество подиуми и десетки маси, разпръснати навсякъде. Мястото изглеждаше по-обширно отвътре, отколкото ѝ се бе сторило от паркинга. На всяка от сцените, на повечето от масите, както и сред посетителите имаше красиви жени в различна степен на разсъбличане. Някои бяха напълно голи, други носеха оскъдни бански костюми или бельо. Имаше и няколко клиентки, но Фогел се почувства изключително не на място.

Мъжете заемаха цялото свободно пространство. Около две трети от тях носеха униформи. Други бяха цивилни. Имаше и неколцина с официални костюми — Фогел предположи, че са от охраната. Тя се добра до бара и си поръча водка със сок от червена боровинка. Барманът ѝ подаде питието и ѝ махна да си задържи ваучера. Тя го прибра в дамската си чанта и заоглежда тълпата. Някои столове и маси бяха разположени около подиумите, но повечето бяха закътани в малки ниши и скрити зад стени, несъмнено, за да бъде осигурено някакво уединение. То обаче беше илюзорно — когато Фогел огледа тавана, видя навсякъде камери, всяка с инфрачервени сензори, за да осигурява видимост и в мрака. Някой някъде наблюдаваше всичко.

Диджеят прикани Хевън да се яви на главната сцена и анонсира, че Тори и няколко от нейните приятелки ще бъдат в салона с шампанското. „Аеросмит“ бяха сменени от „Гънс ен’ Роузис“ и тяхната „Sweet Child O’ Mine“. Вляво от Фогел трима мъже обръщаха шотове и се надвикваха през музиката.

С питие в ръка Фогел се запровира през тълпата. Някои от жените ѝ се усмихнаха, други безсрамно я огледаха, някои от мъжете — също. Никога досега не бе изпитвала толкова силно желание да се изкъпе.