Сърца за изгаряне [bg]

Дюи Хобсън му се изплъзваше.

Дейвид Пикфорд бе склонен да признае този факт.

За да израснеш като човешко същество, е важно да разбираш ограниченията си, грешките си и дори провалите си. И от четири години насам — откакто бе взел това решение — не успяваше да открие Дюи Хобсън. В негова защита трябва да се спомене, че досието за Хобсън, с което разполагаха „Чартър“, бе доста тъничко. Имаше и много фалшиви следи. Когато Елфрида Лийч любезно му съобщи, че Дюи Хобсън се крие в Тенеси, на половината път между Грейт Смоуки Маунтинс и платото Къмбърланд около Маскот, тя искрено вярваше, че е там. И не грешеше напълно. Дюи Хобсън наистина бе живял там — почти шест години. Но когато Дейвид и екипът му пристигнаха на мястото преди почти четири години — през април 1994 година, — той вече се бе изнесъл, оставяйки след себе си единствено празна двустайна хижа, няколко стари чинии и малко обгорели цепеници в камината.

Хобсън се бе научил да живее извън обсега на радарите. Затова и „Чартър“ не бяха успели да го открият почти двайсет години.

Дори някой да използва фалшива самоличност, оставя зад себе си разпознаваеми модели.

Човек, който обича да яде сандвичи с риба тон, няма да спре да ги обича само защото е сменил името си веднъж или два пъти. Моделите на харчене бяха като отпечатъците от пръсти. Анализите на банковите извлечения и кредитните истории бяха доста елементарен процес за организация като „Чартър“. Така бяха открили неколцина от останалите.

Проследяването на някой, който няма банкови сметки, няма кредитна история, не ползва удобствата на съвременния свят, бе съвсем различно. Някои биха казали, че е абсолютно невъзможно. Ако човек се научи да живее извън мрежата, не оставя следи, не оставя отпечатъци и се превръща в призрак. Дюи Хобсън им се бе изплъзвал — му се бе изплъзвал — именно поради тази причина. Така беше допреди няколко месеца, когато Дейвид получи просветление — вместо да се концентрира върху местата, където Хобсън е бил, и нещата, които е правил, да се съсредоточи върху тези, където би могъл да бъде и които би могъл да направи. Въпреки че страната бе огромна и пълна с кътчета, на които човешки крак не стъпва, не бяха чак толкова много местата, където човек можеше да живее извън мрежата и въпреки това да е относително близко до цивилизацията, за да си купува провизии.