Правилата на лова [bg]

— Фицдуейн-сан — каза Кей, — искам да ви кажа, че съжалявам, че трябва да умрете. Ние сме поели задължение да ви убием. Това е въпрос на гири. А сега вече е и въпрос на самосъхранение. Вие знаете прекалено много.

Фицдуейн последователно огледа всички присъстващи. Двама якудза стояха облегнати на стената, в близост до която се намираха неговите лични вещи, включително пистолетът „Калико“. Другите двама бяха застанали от двете страни на Кей Намака. Гото стоеше на няколко крачки зад него.

Фицдуейн понечи да направи някакъв коментар за налудничавостта на цялата тази ситуация, но после си даде сметка, че беше абсолютно безсмислено да казва каквото и да било. Кей преследваше по-различни цели. От негова гледна точка и от гледна точка на якудзите Фицдуейн представляваше пречка, която трябваше да бъде отстранена. Не ставаше въпрос за лично отношение, а за задължение. И следователно, ако човек възприемеше тази изкривена логика, в желанието им да го убият по възможно най-интересен и забавен начин също можеше да се открие логика.

— Фицдуейн-сан — каза Кей. — И вие, и аз принадлежим към обществото на средновековните воини. Двамата споделяме общо увлечение по средновековните оръжия. И двамата сме признати мъже на меча. Точно затова моментът ми се струва подходящ да се възползваме от възникналата възможност, за да разрешим един много стар спор, т.е. да преценим преимуществата на японския меч катана в сравнение с неговия западен еквивалент. Това, което имам предвид, е двубой катана срещу рапира, но съм готов да изслушам и други предложения, ако има такива.

Фицдуейн мислено изреди съществуващите възможности. Най-точният еквивалент на катана беше сабята, но тогава изпитанието ставаше безпредметно. Както катана, така и сабята бяха създадени за нанасяне на разсичащи удари, но по мнението на Фицдуейн никое оръжие от този клас не можеше да се мери с катана, който беше по-лек, по-добре балансиран, предоставяше възможност за по-бързи маневри, притежаваше ненадминато по своята ефективност разсичащо острие.

Не, ако съществуваше някакъв шанс за него, трябваше да се спре на рапирата. Това оръжие бе създадено за нанасяне на прободни удари и убиваше с върха на острието. Именно с такова оръжие беше се обучавал. Именно с рапирата шансовете му бяха най-големи и Кей вероятно го знаеше. Този човек беше престъпник и убиец, но не беше загубил напълно чувството си за чест. А може би чувството за чест не беше мотивът за избора му, може би той бе взет просто от любопитство. И в двата случая изборът беше правилно обоснован. Мотивите за този избор вече не бяха от значение. Сега всичко се свеждаше до продиктувания от природата избор: кой щеше да оцелее и кой щеше да умре.