Правилата на лова [bg]

На Фицдуейн му причерня. В момента разговаряше с един вманиачен човек, а на маниаците не беше присъщо чувството за скромност. Освен това нима щеше да има време да разкаже всичко това на някого? Реши, че ще е по-добре да изрази някакво по-позитивно мнение. Кей със сигурност очакваше възторжени отзиви от страна на слушателя си.

— Единственото, което мога да кажа, е, че съм впечатлен, Намака-сан. То също ли е част от проекта „Цунами“?

— Разбира се. Току-що видяхте изливането само на един от цилиндрите-капсули. Само за първия етап на производството ще са необходими двеста такива капсули. До този момент сме произвели капсулите, необходими за оборудването на цяла камера. Тя ще премине през пробни изпитания, а след това Годзила ще заработи с пълен капацитет. Както сам се убедихте, изливането на една капсула за горивна камера, минавайки през целия цикъл от безформеното парче метал до правилния стоманен цилиндър, става за не по-малко от десет минути. Като включим времето, необходимо за допълнителната обработка, изковаването и прикачването на съединяващите елементи, полирането и другите довършителни манипулации, които всъщност са най-времеемките, ще бъдем готови с изпълнението на цялото оборудване в срок от една година.

Чутото дълбоко разтревожи Фицдуейн. Ето какъв бе светът, в който щеше да живее Боти. Това, на което ставаше свидетел, съществуваше незаконно, при това в Япония. Страната, която се бе демилитаризирала и се бе посветила изцяло на запазването на мира, същевременно се оказваше замесена в производството на ядрено оръжие. И трябваше да умре с мисълта за това зловещо откритие. Почувства, че в гърдите му започва да се надига гняв.

Кей изкрещя някаква заповед и двама от якудзите дръпнаха грубо Фицдуейн назад и го поведоха обратно по стъпалата към дожото. Докато го превеждаха през звукоизолиращата двойна врата, Фицдуейн отново чу пронизителното скърцане, идващо откъм Годзила, която формуваше поредния цилиндър-капсула.

Вътре във фехтовалната зала тишината беше почти физически осезаема.

Заставиха Фицдуейн да коленичи. Пред него беше Кей Намака, очарователен в своите самурайски одежди, независимо че изглеждаше като средновековен селянин в облекло на благородник. Зад него стоеше Гото, също облечен в самурайска премяна. От двете му страни бяха неговите телохранители-якудза. Други двама якудза се бяха опрели на стената. И шестимата мъже бяха въоръжени с мечове. Освен мечовете, якудзите имаха и автоматични пистолети.

— За вас настъпи моментът да умрете, гайджин — започна тържествено Кей Намака. После излая нещо на японски. Фицдуейн усети как свалят белезниците и букаите от глезените му. Изправи се и разтри китките си, за да възстанови нормалното кръвообращение.